Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Не. Защото е мъртъв от петстотин години.

— За кого говориш?

— За най-великия мореплавател в британската история — отвърна Йоланте. — Сър Франсис Дрейк.

— Франсис Дрейк ли? — повтори Джак.

Дрейк си беше чиста проба легенда — велик британски мореплавател, обиколил света през 70-те години на 16 век, човекът, чийто флот разгромил Испанската армада през 1588, но не и преди да завърши играта си на крикет. За сънародниците му от онова време той бил неоспорим герой. За испанците, които мразел страстно, Дрейк бил безскрупулен и жесток пират.

Верен на кралицата си, дързък до безразсъдство и прочут с чувството си за хумор, той бил може би най-големият авантюрист в историята.

— Едно от предимствата ми като Пазител на кралския архив е това, че мога да чета кореспонденцията между някои от най-забележителните исторически фигури — каза Йоланте. — Едно такова писмо било изпратено от сър Фраисис Дрейк до прочутата кралица дева Елизабет I. В него се говори за тайна мисия, на която тя го изпратила в края на живота му.

Йоланте взе един от кожените томове, които бе отмъкнала от архива, и извади от него потъмнял от времето пергамент.

На него имаше текст, изписан с цветист почерк.

— Дрейк умрял при загадъчни обстоятелства край брега на Панама през 1596 година — каза тя. — Твърди се, че бил погребан в морето в оловен ковчег недалеч от Портобело. Въпреки многото опити ковчегът така и не бил открит. Това е последното писмо, което изпратил на Елизабет, преди да изчезне.

Джак зачете написаното преди петстотин години писмо:

Джак погледна въпросително Йоланте.

— Значи Елизабет е изпратила Дрейк да търси трите тайни града?

— Да.

— И той ги е намерил.

— Така изглежда.

Джак стана.

— Майко, вземи Йоланте и намерете ковчега на Дрейк. Обади се на Никой. Той има имение в Барбадос. Може да ви помогне с подводница, каквато сигурно ще ви потрябва. Предполагам, че споменаването на Дрейк на Портобело в Панама е код за някакво друго място в или около този район, така че е добра изходна точка.

— А ти къде отиваш? — попита Мей.

— Къде другаде? — отвърна Джак. — Отивам да прибера Алби и…

Прекъсна го вой на сирени.

Две полицейски коли профучаха отвън.

Джак погледна през прозореца. Беше седем сутринта и небето започваше да изсветлява. Въпреки ранния час навън имаше хора, които сочеха и бързаха на групи към Темза.

В далечината чу зловещия трясък на ротори на хеликоптер.

Разтревожен, Джак включи телевизора.

Би Би Си предаваше репортаж на живо от Лондон и по-конкретно от Темза пред Биг Бен.

Над реката висеше военен хеликоптер „Блек Хок“, от който висеше нещо като кабел.

— Това кола ли е…? — попита Лили.

Наистина беше.

Новинарската камера даде увеличен образ на колата, висяща от хеликоптера. Джак видя, че в нея има хора. Четирима.

Колата приличаше на някакъв червен миниван. Странно за този вид коли, на вратата му беше изписан номер като на състезателна кола.

55.

— Мътните да ме вземат — промълви стоящият зад него Джулиъс и пребледня. — Това е колата на Лаки.

Внезапно картината се смени и на екрана се появи Йегер Айнс, също като миналия път.

Рицарите отново бяха хакнали ефира.

— Здравей, свят — каза Айнс от екрана. — И здравей отново, Джак. Предупредихме те. Наистина го направихме. Знам, че си някъде в Лондон, така че не може да си далеч от това.

Екранът отново показа картина от репортажа с червения ван, висящ от хеликоптера пред Биг Бен.

Сега Джак видя, че прозорците на "Блек Хок" са боядисани в сиво което означаваше, че е дистанционно управляван дрон.

Камерата отново показа в близък план автомобила, в който ясно се виждаха двама души, седнали отпред Лаклан Адамсън и жена му — и две деца отзад. Всички бяха вързани и с лепенки на устата.

— Сигурно си мислиш, че сме чудовища, Джак — каза гласът на Йегер Айнс. — Да, наистина сме чудовища.

И за всеобщ шок и ужас червеният ван под хеликоптера дрон се взриви.

Джулиъс се хвърли към телевизора и изкрещя:

— Не!

От прозорците на минивана блъвна огън, вратите му отлетяха от жестоката сила на експлозията.