— Със земя, нали? — попита Джак.
— Да. Огромни площи земя. Рицарите притежават целия югозападен бряг на Италия от Неапол до Месина, големи части от Нигерия и Мароко и цяла Етиопия. Предпочитат богати на природни изкопаеми региони, които да експлоатират. Всичко това означава, че онзи, който ги е наел, по всяка вероятност е много високопоставен, може би цар или богат благородник. Някой с властта да даде на рицарите много големи площи. Говорим за територии с размерите на малка страна.
— Защо толкова много? — попита Лили.
— Защото поръчка за убиването на Петия най-велик воин и пленяването на осиновената му дъщеря — теб, Оракула на Сива, — е oгромно начинание — отвърна Йоланте. — Забрави за приятеля си Албърт, той е просто малък бонус. Вие двамата сте много едра риба и мисия, която рицарите биха приели с удоволствие.
— Възможно ли е работодателят да е брат ти Орландо? — попита Джак.
— Напълно — отвърна Йоланте. — Брат ми ги е използвал и преди. Но от друга страна, ако Робският цар също ви преследва, Орландо би могъл просто да прехвърли задачата на него. Не забравяй, Джак, ти раздразни много хора по време на Игрите, така че поръчителят може да е всеки.
— Откриването и решаването на Мистериите е достатъчно трудно — каза Джак. — А да го правиш с две групи задници по петите ти е още по-трудно. Можем ли да овладеем замъка? Да го щурмуваме?
Йоланте го изгледа.
— Някои са се опитвали, за да си върнат заловени от рицарите близки. Никой не е успявал.
Джак прехапа устна.
— Ще убият ли Алби?
— Рицарите не — отвърна Йоланте. — Ако поръчката е била да заловят него и Лили живи, значи техният работодател би искал да го направи лично. Ако Албърт вече не е мъртъв, може би скоро ще бъде.
Джак погледна разтревожено Лили и смени темата.
— Ами Хадес? Брат му Яго го хвана и го отведе в царския затвор.
— Ереб — тихо и с трепет рече Йоланте. — Ако Хадес е бил заловен от царския тъмничар, значи е изгубен повече и от приятеля ви, който е в ръцете на рицарите. Местоположението на затвора Ереб е една от най-строго пазените тайни на царския свят. Попаднеш ли в него, няма излизане. И никой не може да те спаси, защото никой не знае къде се намира.
— Имаш ли някакви идеи? — попита Джак.
Йоланте сви рамене.
— Слухове за местоположението на царския затвор има от векове. Някои казват, че се намира под крепост на Малта. Според други е на Крит. Някои казват, че затворът е лабиринтът при Кносос, а други — че Троя не е никакъв град, а затвор, и че прословутата обсада на Агамемнон била всъщност опит да освободи жената на брат си, която била затворена там. Повечето смятат, че Ереб е някъде в Средиземноморието, но като се изключи това, местоположението му е загадка.
Тя поклати глава.
— По-добре забрави за Хадес. Попадне ли някои в Ереб, никой повече не го вижда.
— Добре тогава — каза Джак. — Потвърди някои други неща. Като папируса, за който разбрах, че бил пазен от години в Кралския архив.
И постави на масата пред Йоланте снимката на папируса Зевс, която беше направил в хранилището на Хадес в Ню Йорк. На него пишеше:
Когато могъщият Херакъл спечели Игрите от мое име, наградата ми беше войска,
непобедима сила от бронзови мъже, които да ме пазят през свещената ми
мисия до Трите тайни града.
Получих също Мистериите — чудни видения, които се запечатаха в ума ми,
докато стоях в обелиска, сред които две оди за двете изпитания,
които трябва да бъдат преодолени.
Няма океани.
Няма облаци.
Няма реки.
Няма и дъжд.
Светът е пустош
от страдание и болка.
От трите железни планини до двата свещени върха
само онези, които оцелеят при Падането,
ще влязат във върховния лабиринт
и ще се изправят пред лицето на Омега.
Мистериите ме водиха през първото изпитание. То изискваше
да занеса Трите безсмъртни оръжия до Трите тайни града,
да ги заредя при тях и да изпълня
свещения ритуал с оръжията на Олтара на космоса
преди следващото издигане на Стрелеца над Слънцето.
Нека всички, следващи стъпките ми, да знаят — пътуването до Трите тайни града
започва в края.
Второто изпитание започва едва когато първото е преминато…
Читать дальше