Футболистът изпъшка утвърдително.
— Как се казваш?
— Травис. Травис Джонсън.
— Ще играеш ли утре, Травис? — попитa Никой.
Едрият футболист закима енергично.
— Не, няма — каза Никой и рязко изви китката му, колкото да разтегне сухожилието. — Когато аз играех футбол в колежа, ни учеха да се държим учтиво с всички. Бъди по-учтив в бъдеще, Травис.
И след това, пред шокираните погледи на Травис Джонсън и приятелите му, Никой спокойно изведе Лили от внезапно притихналия бар.
ЧЕТВЪРТО ПРЕСЛЕДВАНЕ
КОНФРОНТАЦИЯТА В ЛОНДОН
Всеки се мисли за гангстер,
докато в стаята не влезе истински гангстер.
Цитат, приписван на Джон Готи, гангстер
* * *
ЛОНДОН, АНГЛИЯ
26 НОЕМВРИ, 06:00
Два дни след дивата гонитба във Венеция Джак, Лили и Скай Монстър се срещнаха със Зоуи, Мей и Джулиъс в Лондон.
На Джак му отне малко повече време от обичайното да стигне дотам — закърпването на раните на Скай Монстър беше направило незабелязаното им измъкване от Венеция много по-бавно.
Срещнаха се в малкия апартамент във Воксхол, който Джак използваше като тайна квартира. Той беше абсолютно невзрачен, един от хилядите подобни по южния бряг на Темза на около километър и половина от Биг Бен и Парламента — от онези места, където отиваш, за да изчезнеш и да се прегрупираш.
Като сега.
Когато Джак пристигна в ранните часове на деня, Йоланте спеше дълбоко във втората спалня.
Заобиколен от останалите, той се загледа в спящата британска принцеса.
По преценката на всички с дългата си кестенява коса и безупречна кожа Йоланте беше красавица. Сега, с бръсната глава, насинено и подуто лице и с дупка в хрущяла на носа, бе на практика неразпознаваема.
— И това й го е причинил собственият й брат… — тихо каза Джак и леко разтърси рамото й.
— Йоланте, събуди се.
Очите и се отвориха и тя примижа немощно към него.
— Джак… Джак Уест?
— Извинявай, че те будя, но спешно се нуждаем от помощта ти.
След десет минути Йоланте седеше уморено в дневната, загърната в пухкав халат, с чаша топъл чай, която държеше с две ръце.
Впери поглед в една oт снимките, направени от Зоуи в Сейнт Майкълс Маунт — на четиримата души, които напускаха острова с хеликоптер. Орландо, кардинал Мендоса, Съни Малик и красивата млада жена в тесни дрехи за езда и с гордо вирнато носле.
— Жената е Хлоя Карнарвън — каза тя. — Моята асистентка. Лили, ти я видя в Долния свят по време на Игрите. Помогна ти с обличането и гримирането преди галавечерята.
Лили кимна.
— Помня я.
— Амбициозна курва — изръмжа Йоланте. — Залагам хиляда паунда, че спи с брат ми. Ако работи за него, това е проблем.
— Защо? — попита Джак.
— Защото през последните две години Хлоя беше повече от обикновена асистентка. Тя беше моя сянка, мой втори мозък. Много е умна и знае всичко, което знам и аз за събитието Омега, за трите оръжия и трите града. Ако помага на Орландо, тя е много компетентен водач. И не омаловажавайте Съни Малик. Може и да няма класическо образование, но е много схватлив и необичайно умел в откриването на изгубени съкровища.
Джак бързо разказа на Йоланте за случилото се в Ню Йорк и Венеция, за действията на Орландо там и за появата на две групи ловци, които го преследваха — царският тъмничар Яго и Рицарите на Златната осмица.
— Интересуват ме няколко неща — каза той. — Рицарите на Златната осмица плениха нашия приятел Алби Калвин. Освен това имат контракт за мен и Лили — мен ме искат мъртъв, а нея жива. Искам да знам къде е щабът им.
И й подаде айпад със заредени Гугъл карти.
Тя бързо намери едно място на италианското крайбрежие.
— Рицарите на Златната осмица се намират тук, в един замък край Неапол, Кастиле Арагонезе, или замъкът Арагон. Ако са пленили приятеля ви, значи им е поръчано да го направят. Повярвай ми, рицарите предпочитат да убиват целите си. Но ако поръчката им е била да го заловят, ще го държат в замъка Apaгон, за да го предадат на работодателя си.
— И кой може да е той? — попита Джак. — Ако знаем кой ги е наел, бихме могли да използваме това в наша полза.
— От повече от две хиляди години Рицарите на Златната осмица, наричани от някои също Кървавите рицари от Иския и Рицарите на Кръглата маса, са наемните убийци на царския свят, които нямат покровител или господар. Митовете и легендите ги описват като непоколебими и верни рицари, но с течение на времето преданията изкривяват истината. Вярно, те са непоколебими, но единствено при изпълняването на задача, за която им е платено.
Читать дальше