Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Като… ами… повече от приятел?

Джак се усмихна. Нямаше представа, че Лили би си помислила за Алби по този начин, и това му хареса. Освен това не знаеше, че Дион има конкуренция, и това вече наистина му хареса.

— Хлапе, много родители си казват тежката дума с кого да излизат децата им, но за мен това си е изцяло твоя работа. Ще кажа само едно — излизай с мъж, не с момче.

— Но какво прави от момчето мъж? — попита Лили.

— Загубата на невинност — просто и твърдо отвърна Джак. — Моментът, когато откриваш, че светът невинаги е твой приятел, че лоши неща се случват на добри хора, че хората умират. Познавам Алби, откакто беше на дванайсет. Неговият баща не го подкрепяше, макар че беше смотан слабак, но въпреки това Алби продължи с ученето си и сега е един от най-умните хора, които познавам. Светът не беше негов приятел, но той продължи да държи на своето. Алби е чудесен млад мъж.

„Освен това е верен докрай и би се изпречил пред автобус заради теб, мила“ — помисли си още Джак, но не го каза. Тя сама трябваше да го разбере.

След няколко дни Алби също дойде от Ел Ей да погостува на Джак и Лили. Веднъж тримата вечеряха в един изтънчен мексикански ресторант — „Сиксто Кантина“. Разговаряха за много неща — за заниманията на Лили с езици в Станфорд, за проучванията на Алби по история в Университета на Южна Калифорния и по астрофизика в Калтек, за предишните им мисии и за променящия се свят.

Лили се оплака от една тема, по която работеше — по лингвистика на коренните жители на Южна Америка. Изобщо не й харесваше, но трябваше да я направи, защото след като я приключеше, щеше да покрие изискванията за дипломирането си.

Джак се усмихна.

— Я стига. Нали знаеш какво повтарям винаги. Не си минал целия път, за да стигнеш само дотук. Трябва да завършиш, при това с отличие. На света не му пука за незавършили студенти.

Поговориха и за пътуването на Алби до Европа по време на лятната му ваканция.

То беше класическо пътуване на инициацията. Сам с раница на гърба и Юрейл карта, Алби бе посетил всички класически музеи на Флоренция, Рим и Париж, както и някои по-различни места, които беше намерил за интригуващи — планината Юнгфрау в Швейцария с нейните издълбани недра и могъщата скала на Гибралтар, извисяваща се в южния край на Иберийския полуостров.

По време на дългите си пътувания с влака бе прочел и куп книги от онези, които чете всеки студент, от Керуак до Селинджър, но също и някои по-езотерични за митични герои като „Беовулф“ и „Героят с хилядата лица“ на Джоузеф Камбъл. Те го бяха накарали да се замисли.

— Джак — каза Алби, — защо правиш това, което правиш?

— Какво искаш да кажеш?

— Да се застъпваш. Да бъдеш герой. Да спасяваш света. Хората не знаят кой си. Нямат представа какво си направил за тях, какво си жертвал — приятели и близки хора като Магьосника например.

Междувременно бяха останали почти сами в ресторанта.

Джак погледна Алби и Лили и се усмихна тъжно.

Те вече не бяха двете буйни хлапета, лудуващи в прахта около фермата му.

Лили беше висока, красива и умна. А Алби, навремето дребен и очилат, с кохлеарен имплант [2] Електронен слухов апарат — Б. пр. , очила с дебели стъкла и леко заекващ, сега бе як и строен, с контактни лещи вместо лупите. Говорът му все още беше леко неясен, което според Джак само подчертаваше характера му.

И двамата бяха пораснали наистина много.

Време беше.

— Лили, Алби, има нещо, което искам от двама ви.

Това привлече вниманието им.

— Нещо, което искам от всеки, който е участвал с мен в предишните ми мисии. Вие бяхте твърде млади за тях, но сега мисля, че сте достатъчно пораснали.

Лили и Алби не казаха нищо.

— От всеки член на екипа ми, от Магьосника до Зоуи и от Мечо Пух до Стреч исках да напишат имейл и да ми го изпратят. Специален имейл, който да бъде прочетен след смъртта им, ако загинат по време на мисия.

Лили и Алби продължаваха да мълчат.

— Смъртта идва внезапно — каза Джак. — Никой не знае кога ще го споходи. А когато настъпва в хаоса на мисия, няма възможност за сбогуване. На първата ни мисия, докато търсихме Седемте чудеса на древния свят, изгубихме Дорис и Ноди, които бяха чудесни хора. Когато това се случи, осъзнах, че трябва да можем да се сбогуваме. Имейлите правят точно това. Наричам ги Послания от другата страна.

Той сведе за момент глава и прехапа тъжно устна.

— Пазя копия от имейлите на всички в специална папка на телефона си, както и разпечатки в заключено чекмедже у дома. Нe ги чета, когато ги получавам, така че не знам какво пише в тях. Просто ги отбелязвам за отваряне, когато дойде времето. Понякога някой от екипа идва и ми казва, че е написал ново писмо или иска да промени нещо в старото, и аз го сменям. Понякога пращам копия на някои членове на екипа, между които има връзки, по-силни от връзката им с мен. Например Джулиъс и Лаклан имат копия на имейлите на другия. Мечо Пух и Стреч. Зоуи и аз.