Мэтью Рейли - Трите тайни града

Някъде изскърцаха ръждиви панти и в тъмницата отекнаха тежки стъпки откъм стълбището директно срещу решетката, при която стоеше Зоуи.

В полезрението й се появи тлъст плешив мъж с изцапана с кръв кожена престилка и застана срещу Йоланте.

В едната си ръка държеше нещо като пистолет.

— Намерих го! — каза той доволно на Йоланте.

Тя не вдигна очи.

Той я зашлеви и здравото й око се отвори, кървясало и с непокорен блясък в него.

— Хайде, хайде — каза дебелакът с престилката. — Аз само изпълнявам заповеди, госпожичке. Обвинявай брат си за това. Той поиска да страдаш. На мен просто ми харесва да причинявам болка. Наречи го служебни облаги. Обичам да чувам женски писъци.

И отново вдигна устройството така, че Йоланте да го види.

— Както казах, намерих го. Пистолета за татуировки. Не съм го използвал от много време. Брат ти ми каза, че иска да си спомняш за предателството си всеки път, когато се погледнеш в огледалото.

Мъжът включи пистолета и той забръмча заплашително.

Йоланте — с подуто лице и бръсната глава се залепи за високата облегалка на дървения стол и задиша тежко. Но нямаше къде да избяга.

Мъчителят и се наведе към нея.

— Стой мирна и няма…

— Не мърдай, задник такъв — каза Зоуи зад него.

Йоланте рязко завъртя глава, когато чу гласа и.

Палачът й също се обърна, вдигнал пистолета за татуировки нагоре. Беше повече изненадан, отколкото стреснат.

Никой от двамата не беше чул как Зоуи отваря решетката и влиза в тъмницата.

— А ти пък коя си? — попита палачът и на лицето му заигра неуверена усмивка.

Бам!

Зоуи го застреля в лицето.

Дебелакът падна на пода с писък, като дращеше окървавеното си лице.

Зоуи го прекрачи и стреля още два пъти в тила му. Тялото му се отпусна неподвижно.

— Никакви разговори с теб, лайняна глава такава — каза тя. — Просто умри.

Йоланте впери поглед в Зоуи. Изглеждаше замаяна, всъщност направо в шок.

Мей и Джулиъс бързо освободиха ръцете и краката й от оковите.

След няколко часа Джак се обади от Венеция.

— Намерихте ли Йоланте?

— Да — отвърна Зоуи, — но е много зле, Джак. Орландо я е измъчвал. Ще е извън строя известно време. Как мина във Венеция?

— Зле. Видяхме цялата плоча в Академията. Смятаме, че Орландо тръгва прекалено прибързано към първия град. А после дойдоха онези Рицари на Златната осмица и хванаха Алби. Йоланте ни трябва да ни каже някои неща, включително и къде е базата им, така че да го спасим. В Лондон ли сте?

— Да.

— Останете там. Идваме при вас.

СТАНФОРДСКИ УНИВЕРСИТЕТ

КАЛИФОРНИЯ, САЩ

ДВА МЕСЕЦА ПО-РАНО

Два месеца преди да бъде отвлечен и принуден да участва в Големите игри, Джак напусна леговището си в Австралийската пустиня, за да посети Лили в Станфорд.

Именно по време на това пътуване се запозна с Дион Десакс.

Дион.

По това време Дион беше излизал няколко пъти с Лили. Разбира се, тогава Лили нямаше абсолютно никаква представа за Четирите царства, както и за факта, че Дион е син и наследник на Хадес, царя на Долния свят.

Колко много можеха да се променят нещата за два месеца.

Освен че едва не се бе оженил за Лили — в абсолютно царска сватба — и я бе заплашвал със садистичен живот след това, Дион беше държал нажежен до червено ръжен на сантиметри oт носа на Алби, а по-късно, по време на хаоса на Големите игри, беше насочил оръжие към безпомощния Джак.

Бесният Дион щеше да дръпне спусъка, но в последния момент се появи Алби и го застреля в тила.

Но преди всичко това, когато в света още имаше някаква логика, пътуването на Джак до Станфорд беше страхотно.

Лили с огромно удоволствие го разведе из кампуса, запозна го с приятелите си и дори го заведе на мач на „Джайънтс" в близкия Сан Франциско.

Но най-вече й харесваше, че може да прекара известно време с него.

Една вечер, докато хапваха в една пицария в Сан Хосе, Лили го попита:

— Татко, какво мислиш за Алби?

— В какъв смисъл? — попита заинтригуваният и малко изненадан Джак. Това стана горе-долу по времето, когато Лили го бе запознала с Дион и го беше обявила за „приятел“.