Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Дай го насам.

Алби тромаво избута ранения Скай Монстър през вратата в очакващите ръце на Джак и Лили.

Скай Монстър изстена.

— Как си, приятел? — попита Джак, докато го подхващаше и гледаше кръвта по лявото му рамо.

— Мразя… да съм на земята… — измърмори Скай Монстър.

Джак и Лили внимателно го сложиха да седне на задната седалка на катера.

После Джак се обърна към Алби, който все още беше в самолета, и протегна ръка.

— Добре, Алби, идвай…

Ослепителен лъч проряза пространството между тях, последван от залп трасиращи куршуми.

Идваше иззад тях; куршумите начертаха нажежена до бяло линия по дължината на тесния канал, забиваха се във водата и вдигаха пръски — линия, която мина право между хидроплана и полицейския катер и едва не преряза протегнатата ръка на Джак.

Двамата с Алби отскочиха назад. В полицейския катер Лили се хвърли върху Скай Монстър, за да го защити с тялото си.

Единият от вражеските хеликоптери ги беше забелязал и се беше спуснал в малко кръстовище на стотина метра зад тях — единственото пространство, което беше достатъчно широко, за да го побере.

Сега висеше на малко повече от метър над водата с ревящи ротори, а монтираната на носа му картечница бълваше унищожителен огън.

После хеликоптерът насочи стрелбата си към понтоните на хидроплана, откъсна ги и корпусът на самолета се разтресе и падна с плясък по корем във водата.

Алби, който все още се намираше в „Пайпър“-а, беше запратен настрани и за негов ужас очуканият малък хидроплан, който вече освен криле нямаше и понтони, започна да потъва в канала, докато полицейският катер на Джак продължаваше да се носи напред по течението.

Джак и Лили вдигнаха глави и видяха „Пайпър“-а неподвижен във водата на десет метра зад тях.

Джак скочи на мястото на водача.

— Трябва да се върнем при него…

Нов залп накара водата около катера да кипне и надупчи капака му.

Вторият хеликоптер, несъмнено извикан от първия, беше увиснал на следващото кръстовище на стотина метра пред тях.

Бяха открити за огъня и заклещени в капан между двете машини.

— Джак! — гръмна гласът на Алби в слушалката му. — Махайте се оттук! Казаха, че трябва да ме заловят жив, но ще те убият, ако останеш! Тръгвай!

Джак и Лили се спогледаха. Джак не искаше да го прави, но знаеше, че това е правилният избор.

Лили кимна.

— Трябва да се махаме.

Джак даде газ и насочи полицейския катер в малък напречен канал, извън линията на огъня.

— Дръж се, Алби — каза той. — Ще те намерим.

Минаха през няколко тесни канала, преди да стигнат до някакъв покрит кей, където с помощта на Лили Джак свали Скай Монстър на сушата; минаха през някакви дворове и покрай една църква и изчезнаха в лабиринта от алеи на Венеция, докато не стигнаха до един изоставен занемарен хотел, който можеше да им послужи като скривалище.

След като влязоха в рушащия се хотел, останалият без дъх Джак рухна на пода.

— Мамка му! Мамка му, мамка му, мамка му!

В страничния канал, запречен от двата хеликоптера, Алби се покатери върху вече почти напълно потъналия „Пайпър“.

Нямаше къде да иде — стените от двете му страни бяха отвесни, а следващият мост бе прекалено далече.

Втори катер на венецианската полиция бавно приближи неподвижния самолет.

В него беше Йегер Айнс и двама от рицарите му, облечени в черните си бойни екипи. По бордовете на катера имаше кръв.

Когато видя стоящия върху останките от самолета Алби, Айнс се усмихна.

— Здрасти, Албърт. Не се бой, капитан Усет и осиновената му дъщеря скоро ще бъдат при теб. Видях слабостта му и възнамерявам да я използвам. Междувременно, ти ще дойдеш с нас. Един човек много иска да си поговори с теб.

Малко по-късно, докато първите лъчи на слънцето осветяваха Венеция, „Херкулес“-ът излетя от южния край на Канал Гранде и се издигна в небето, оставяйки след себе си смърт и унищожение и понесъл Алби Калвин в търбуха си.

Джак го гледаше как се отдалечава от най-горния балкон на изоставения хотел в плетеницата на западната част на града.

Лили стоеше до него и също гледаше разтревожено отнасящия Алби самолет.

Зад тях Скай Монстър лежеше със затворени очи на ръждясало старо легло. Лявото му рамо беше бинтовано.

Джак се взираше напрегнато в отдалечаващия се самолет.

— Рицарите на Златната осмица — мрачно каза той. — Ако искаме да спасим Алби, трябва да открием къде е базата им.

— Как ще го направим? — попита Лили.