Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Алби! Трябва да се махнем от главния път! Завий наляво в страничния канал!

В опръсканата с кръв пилотска кабина под Джак Алби управляваше, а Лили оказваше първа помощ на Скай Монстър. Рамото на брадатия пилот беше абсолютна каша от кръв и разкъсан плат, а лицето му сериозно пребледняваше.

Алби погледна наляво и видя няколко тесни канала, разклоняващи се от Канал Гранде.

Единият изглеждаше малко по-широк от останалите, може би около шест метра. Но размахът на крилете на „Пайпър"-а беше…

— Джак! Няма да се поберем!

Джак поглеждаше със страх назад към "Херкулес"-а, който растеше зад тях, сякаш всеки миг ще ги смаже.

— Това е единственият начин да се измъкнем! Действай!

— Ти го нареди!

С мрачно поклащане на глава Алби рязко зави наляво миг преди да бъде ударен от носа на „Херкулес"-а и малкият „Пайпър“ с размах на крилете десет метра влетя в шестметровия страничен канал.

Върховете на двете крила се отчупиха в мига, в който малкият хидроплан влезе с безумна скорост в канала.

В един момент бяха тук, в следващия ги нямаше.

Полетяха искри, полетя фибростъкло и внезапно самолетът се озова с два къси израстъка вместо с истински криле.

Джак се сниши, когато хидропланът навлезе в мрака на тесния канал, като продължаваше да се носи с феноменална скорост и оставяше разпенена диря след себе си.

Зад тях големият „Херкулес“ подмина страничния канал и намали скорост…

…но не и откритият полицейски катер, който го следваше — онзи с рицаря.

Катерът влетя в тесния канал, а рицарят опря автомата си върху предното му стъкло и откри огън.

Алби поведе рисковано самолета, като се промушваше между лодките и гондолите. Над канала стърчаха какви ли не неща — первази на прозорци със саксии по тях, улични лампи и табели от ковано желязо. В опит да избяга от преследвача им Алби мина право през един перваз, като го направи на прах.

Но всичко това бе безполезно. Полицейският катер бе построен специално за подобни неща — той бе по-бърз и по-пъргав от съсипания „Пайпър” и го настигаше.

В Канал Гранде, без изобщо да се смущава от светлините в домовете и хотелите, гигантският „Херкулес“ отново се завъртя.

Беше навлязъл толкова навътре в града, колкото можеше.

Но това не се отнасяше за щурмовите хеликоптери.

Те прелетяха с рев над самолета и продължиха с включени прожектори над лабиринта канали, в който се беше скрил малкият „Пайпър“.

Полицейският катер следваше плътно хидроплана, сякаш бе залепен за опашката му.

На покрива на самолета, между издигащите се отляво и отдясно стени, Джак прецени ситуацията.

— Алби, Лили! — извика той в микрофона си. — Трябва да се махнем от Венеция или да изчезнем в нея, докато е още тъмно, и да закърпим Скай Монстър. Което означава, че трябва да се отървем от този задник или поне…

Той млъкна.

— Или поне какво, татко? — попита Лили.

Джак чу оглушителния трясък на ротори над главата си и видя сенките на двата щурмови хеликоптера над покривите — претърсваха каналите с прожекторите си.

Това определи действията му.

— Или поне да му вземем катера — каза той.

И го направи.

Без изобщо да се замисля, Джак приклекна, направи четири бързи крачки по покрива на самолета и се хвърли от опашката му към полицейския катер, който ги преследваше плътно в тесния канал.

Джак сякаш увисна за миг във въздуха, след което се стовари по гръб върху предното стъкло на полицейския катер.

Стъклото беше предпазно и вместо да се пръсне, се покри с паяжина от пукнатини и подейства като мрежа, която го улови идеално.

Рицарят в катера едва ли можеше да е по-шокиран.

Джак се метна над стъклото, подхвана го и го просна на пода, като в същото време изби оръжието му.

Катерът продължаваше на пълна скорост в тесния канал, като остъргваше каменните му стени.

Рицарят се оказа корав кучи син и се опита да изрита Джак, но той се извъртя, грабна го за реверите и го надигна…

…точно когато откритият катер профуча под един мост над канала и рицарят се блъсна в него и изчезна от поглед.

И изведнъж катерът се оказа във владение на Джак.

— Алби! — извика той в микрофона. — Намали! Ще приближа. Всички на лодката.

— Разбрано, Джак.

Секунди по-късно, все още скрит от хеликоптерите от високите стени на канала, Джак изравни катера с очукания "Пайпър".

Двете машини продължаваха да се движат, вече по-бавно, една до друга в канала.

Лили отвори страничната врата на хидроплана, скочи пъргаво в полицейския катер и каза на Алби: