Мэтью Рейли - Трите тайни града

Хидропланът набираше скорост, докато се носеше по Канал Гранде с Джак Уест-младши отгоре му. Разноцветните сгради на Венеция профучаваха от двете му страни.

Самолетът се носеше към края на Канал Гранде и нужните му за излитане няколкостотин метра открити води.

„Херкулес”-ът се носеше с рев след него, невъзможно огромен — и скъсяваше разстоянието.

Зад грамадния самолет с пуснати светлини и сирени бяха венецианските полицейски катери, които се мъчеха да не изостават.

Докато малкият хидроплан се плъзгаше по повърхността, отгоре му можеше да се види фигурата на Джак — легнал по корем, блъскан от вятъра, вкопчен в корпуса.

После понтоните на хидроплана започнаха да се плъзгат по-бързо по водата и леко да се надигат.

— Достигнахме скорост за излитане! — ухилено извика Скай Монстър. — Ще успеем!

Точно тогава два щурмови хеликоптера AW129 „Мангуста“ — италиански еквивалент на "Апачи" — се озоваха на пътя на бягащия хидроплан и увиснаха заплашително над устието на Канал Гранде.

Още рицари.

— Ох, мамка му… — изпъшка Джак, когато ги видя.

Хеликоптерите откриха огън с картечниците си.

Свръхнагорещени трасиращи куршуми се забиха навсякъде около носещия се „Пайпър“ и профучаха на сантиметри над главата на Джак.

Зад него дясното крило на хидроплана изведнъж стана на решето. Върхът му се откъсна и внезапно крилото стана с един метър по-късо, отколкото би трябвало да е.

Хидропланът моментално изгуби ускорение и рязко зави наляво.

Скай Монстър се вкопчи в лостовете за управление.

— По дяволите! — извика той. — Вече не можем да излетим…

В същия миг абсолютно шокиращ залп трасиращи куршуми улучи пилотската кабина.

Цялото предно стъкло се покри с пукнатини, мигновено унищожено от изпепеляващия огън.

Парчета стъкло полетяха в кабината.

Алби и Лили залегнаха, а трасиращи куршуми разкъсаха облегалките на седалките им.

Скай Монстър също падна, но не по свой избор — беше отхвърлен назад, когато един куршум го улучи в лявото рамо и излезе отзад. Кръвта му пръсна из цялата пилотска кабина.

Вече неуправляем, малкият хидроплан зави наляво.

Алби издърпа Скай Монстър от мястото му, пое управлението и даде газ.

— Джак! — извика той в микрофона си. — Скай Монстър е улучен! Какво да правим!

— Връщай се! — каза гласът на Джак в слушалката му. — Обратно към града! Единственият ни шанс е да им избягаме в каналите!

На Канал Гранде цареше тотален хаос.

„Пайпър“-ът, който се опитваше да избяга на "Херкулес"-а, полицейските катери и двата щурмови хеликоптера, рязко зави наляво и понтоните му вдигнаха пръски високо във въздуха.

"Херкулес"-ът също се завъртя в опит да му блокира пътя.

Малкият хидроплан обаче беше твърде бърз — профуча пред носа му и се понесе обратно по Канал Гранде, към дървения мост пред Галерия дел Академия… с Джак на покрива му, с опръскани с кръв прозорци и два хеликоптера зад него.

„Херкулес“-ът завърши обръщането си и двигателите му гневно изреваха.

Големият самолет бързо набра скорост и се понесе след ранения „Пайпър“, огромният му нос приближаваше все повече и повече опашката му.

Размахът на крилете на „Херкулес“-а беше около четирийсет метра, а в тази част Канал Гранде се стесняваше до около петдесет, така че големият самолет почти го запълваше, докато преследваше бягащия хидроплан.

Джак се обърна на покрива и видя невъзможно огромния „Херкулес“ с ревящи двигатели точно зад тях, само на няколко метра разстояние.

Щеше да ги настигне.

Джак извади пистолета си и стреля по пилотската кабина.

Куршумите му рикошираха безполезно от металното тяло на самолета. Един успя да пукне предното стъкло, но това беше всичко.

— Джак! — извика му Алби. — Дръж се! Ще е на косъм!

Джак рязко се обърна напред и видя как дървеният мост пред Академията се носи устремно към него.

Малкият „Пайпър" профуча под извитата му арка.

Половин секунда по-късно „Херкулес"-ът се натресе право в него!

Осемдесетгодишният дървен мост се пръсна на милион трески, когато могъщият самолет мина през него и продължи да настига хидроплана.

— А стига бе! — възкликна Джак и се облещи.

Двата самолета завиха надясно, следвайки завоя на Канал Гранде навътре във Венеция. Ревът на двигателите им разкъсваше предутринната тишина.

Накрая излязоха от завоя и се озоваха на по-права отсечка. Джак видя отпред прочутия Риалто — великолепния четиристотингодишен мост от бял камък с характерните му колони и арки. Нямаше начин „Херкулес“-ът да мине през него — мостът беше твърде як, — но при тази скорост и без това нямаше да стигнат до него.