Мэтью Рейли - Трите тайни града

Това не беше обикновен „Херкулес“. Буквите CL го означаваха като прочутата амфибийна версия на класическия военен самолет; този имаше извит корем и висящи oт крилете понтони, които му позволяваха да каца във вода и после да излита.

Един от малкото хора, видели невероятното спускане на самолета към Венеция, беше Алби, който стоеше на мостика на вече набиращата скорост „Беларус“.

— Иисусе Христе — промълви той, докато гледаше как тримата парашутисти се спускат бързо към Академията.

Руската суперяхта на Алби навлезе бързо в Канал Гранде, докато фигурите се носеха към музея пред него, а самолетът се спускаше към водната повърхност отзад.

Двата мощни двигателя на „Беларус“ оставяха гигантска диря, докато огромната яхта профучаваше покрай базиликата „Санта Мария дела Салуте“ и се насочваше към Академията, намираща се на триста метра по-нататък.

— Джак! — извика Алби в микрофона си. — Трима парашутисти се спускат към теб. Ще пристигнат след около три минути.

Докато Скай Монстър управляваше, Алби продължаваше да следи небето.

Пред тях тримата парашутисти се приземиха на площада пред Галерия дел Академия.

Отзад изсветляващото небе беше запълнено от сянката на приближаващия амфибиен „Херкулес”.

— По-бързо, Скай Монстър! — надвика Алби виещия вятър. — По-бързо!

Самолетът се приводни в Канал Гранде точно между кулата на „Сан Марко” и базиликата „Санта Мария” и само на стотина метра зад суперяхтата на Скай Монстър и Алби.

След това продължи направо в самия Kaнaл Гранде, като краищата на крилете му едва не докосваха многоцветните сгради от двете страни на широкия воден път.

Двете превозни средства — мегаяхтата и хидропланът — вдигнаха вълни, които се разбиваха в основите на сградите покрай канала. Подобни вълни, ако бяха вдигнати от други съдове, щяха да доведат на собствениците им солени глоби.

„Беларус" се носеше по Канал Гранде, гонена oт „Херкулес“ — може би единствената машина, в сравнение с която яхтата изглеждаше малка.

Суперяхтата стигна до малък кей пред Академията, на метри от дървения мост, минаващ над Канал Гранде пред музея. Спря буквално с поднасяне, вдигайки висока странична вълна.

Алби и Скай Монстър скочиха от нея, без изобщо да си направят труда да я вържат или да пуснат котвата.

Вратите на Академията бяха отворени.

На малкия площад пред тях лежаха три изоставени парашута.

Алби се втурна към музея.

— Измисли как да ни измъкнеш оттук, Скай Монстър! Аз отивам за Джак и Лили!

След секунди гигантският хидроплан с ревящи двигатели, чието колосално туловище почти изпълваше Канал Гранде, се блъсна право в мегаяхтата, като я улучи точно в средата. Бронираният нос на самолета разкъса борда й, сякаш беше от хартия.

Сякаш не беше достатъчно, че е влязъл в Канал Гранде — сега той правеше на пихтия суперяхта на стойност двеста милиона долара.

„Беларус" направо се смачка. Прегъна се в средата, носът и кърмата и се вирнаха високо във въздуха. После, спряна до венецианския кей непосредствено до дървения мост и възседната от гигантския самолет, луксозната яхта започна да потъва.

МУЗЕЯТ, КАНАЛ ГРАНДЕ И „ХЕРКУЛЕС“-ЪТ

В хранилището дълбоко в недрата на Галерия дел Академия Джак и Лили все още бяха заобиколени от петимата монаси от ордена на Омега.

Джак беше чул предупреждението на Алби в слушалкaтa си — приближаваха трима парашутисти, най-вероятно от Златната осмица. А той и Лили бяха заклещени тук.

Огледа се за нещо, което би могъл да използва — каквото и да било.

И го видя.

Може би…

— Лили — прошепна той. — Когато го направя, застани зад мен, ясно?

— Какво ще направиш? — изсъска тя.

— Това.

И подобно на стрелец от Дивия запад, Джак извади пистолета си от кобура на кръста и стреля в гърдите на единия от монасите с автоматичните глокове.

Монахът рухна като чувал с лайна.

Шокиран от мълниеносния ход на Джак, вторият монах се обърна и стреля по нeго.

Пистолетът откри унищожителна автоматична стрелба, която отекна оглушително в затвореното пространство, като избълва трийсет куршума за секунда и половина.

Нямаше начин Джак да успее да се измъкне от тях.

Но пък и планът му не беше такъв.

Веднага щом уби първия монах. Джак беше посегнал надясно и бе грабнал най-ценното нещо в хранилището…