Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Направо да не повярваш, че Венеция е била развъдник на чума и други болести — каза Лили.

— Така е — съгласи се Джак.

После включи микрофона си и попита:

— Алби, Скай Монстър, как са нещата при вас?

Горе на повърхността на Канал Гранде, недалеч от площад „Сан Марко“, Алби и Скай Монстър стояха на мостика на суперяхтата „Беларус“.

Все още беше тъмно.

Силуетът на Венеция се очертаваше в нощта, притихнал като гроб.

Нямаше лодки и фериботи. Нищо не помръдваше.

Алби огледа небето с бинокъл.

Скай Монстър изглеждаше поуплашен.

— Алби, казвал ли съм ти, че мразя да съм на земята?

— Да, споменавал си го.

Скай Монстър вдигна бинтованата си ръка, ранена по време на Големите игри.

— Когато съм на земята, все ми се случват гадости като тази. Но поне когато си на суша, можеш да бягаш. Мисля, че във вода е още по-лошо…

— Алби, Скай Монстър, как са нещата при вас? — разнесе се гласът на Джак в слушалките им.

— Тук всичко е спокойно — отвърна Алби в микрофона си.

Джак водеше подводницата между старите тухлени подпори на Академията.

— Важното за нас — каза той на Лили, докато гледаше нагоре към тъмната основа на двореца, — е това, че Академията е не само много стара, но и представлява всъщност сбор от стари манастири и богаташки домове, долепени един за друг и образуващи музея. Един от тези манастири е принадлежал на ордена „Свети Павел“ и монасите му останали като уредници и чистачи… ето там!

Той посочи напред.

Лили проследи погледа му.

Над тях можеше да се види правоъгълник с вълнички — приличаше на врата в иначе черната долна страна на музея.

— Клозет — каза Джак.

И издигна подводницата.

Подводницата се издигна в тясно помещение с тухлени стени и прожекторите и го осветиха с ярките си сини лъчи.

Джак отвори купола и излезе. Лили го последва.

Клозетът беше целият в прах и паяжини. От него се излизаше през дървена врата, която беше заключена.

— Тук никой не е влизал от години — прошепна Джак.

После отиде до вратата. Беше заключена с катинар от другата страна.

Ръждивите cтapи панти обаче бяха от тази cтpaнa и не им оказаха сериозна съпротива. След секунди вратата беше отворена и Джак и Лили забързаха в мрака на Галерия дел Академия.

Водени от лъчите на фенерите, те бързаха през смълчаните коридори на долното ниво на Академията, като минаваха покрай кабинети и складове, недостъпни за публиката. Накрая стигнаха до главното хранилище на музея.

Докато всичко дотук беше старо — дървени врати, олющени стени, изтъркани подове, — това място беше модерно.

Блестяща стоманена врата с цифрово заключване пазеше хранилището.

Джак използва скрамблер да преодолее защитата и след малко тежката врата се отвори с дълбок стон.

Разбира се, в хранилището цареше пълен мрак, но щом Джак и Лили влязоха, лъчите на фенерите им осветиха централния подиум в помещението.

Джак беше виждал репродукции стотици пъти, но оригиналът го накара да ахне.

Витрувианският човек.

От Леонардо да Винчи.

Прочутата фигура на гол мъж с дълга до раменете коса, застанал с разперени ръце и крака в две позиции едновременно, докосвайки страните на квадрат и кръг. Избледнелият кафяв пергамент, върху който беше направена скицата, беше прочут почти като самото изображение.

Джак го беше виждал само веднъж при едно от редките публични изложения, но бе забравил колко е малък. Подобно на повечето хора, той го беше виждал безброй пъти като плакат, но оригиналът изобщо не можеше да се мери с размерите на постер. Великият Леонардо беше нарисувал скицата си на парче пергамент, малко по-голямо от съвременен лист А4.

Разбира се, пеpгаментът беше поставен в рамка с бронирано стъкло, дебела и с размерите на малък плакат.

— Предполагам, че не пропуска и ултравиолетови лъчи — каза Лили. — За да предпази изображението от избледняване.

В хранилището имаше и други артефакти — древногръцко механично устройство, подобно на секстант, нагръдник на римски центурион и най-поразителното — сива статуя в естествен ръст на мъж с ръце зад гърба и обърнато нагоре лице, изкривено като в писък от болка.

До стената имаше три големи метални шкафа с широки тесни чекмеджета от онези, в които музеите пазят скици и пергаменти.

Джак бързо отвори всичките, като преглеждаше пергаментите в тях под лъча на фенерчето си.

Видя скици и рисунки, на които би завидял всеки музей — арабски математически формули, шумерски глинени таблички, дори звездна карта върху папирус с надпис на латински MAGNUM VIAM PORTAE QVINQVE.