— Направо да не повярваш, че Венеция е била развъдник на чума и други болести — каза Лили.
— Така е — съгласи се Джак.
После включи микрофона си и попита:
— Алби, Скай Монстър, как са нещата при вас?
Горе на повърхността на Канал Гранде, недалеч от площад „Сан Марко“, Алби и Скай Монстър стояха на мостика на суперяхтата „Беларус“.
Все още беше тъмно.
Силуетът на Венеция се очертаваше в нощта, притихнал като гроб.
Нямаше лодки и фериботи. Нищо не помръдваше.
Алби огледа небето с бинокъл.
Скай Монстър изглеждаше поуплашен.
— Алби, казвал ли съм ти, че мразя да съм на земята?
— Да, споменавал си го.
Скай Монстър вдигна бинтованата си ръка, ранена по време на Големите игри.
— Когато съм на земята, все ми се случват гадости като тази. Но поне когато си на суша, можеш да бягаш. Мисля, че във вода е още по-лошо…
— Алби, Скай Монстър, как са нещата при вас? — разнесе се гласът на Джак в слушалките им.
— Тук всичко е спокойно — отвърна Алби в микрофона си.
Джак водеше подводницата между старите тухлени подпори на Академията.
— Важното за нас — каза той на Лили, докато гледаше нагоре към тъмната основа на двореца, — е това, че Академията е не само много стара, но и представлява всъщност сбор от стари манастири и богаташки домове, долепени един за друг и образуващи музея. Един от тези манастири е принадлежал на ордена „Свети Павел“ и монасите му останали като уредници и чистачи… ето там!
Той посочи напред.
Лили проследи погледа му.
Над тях можеше да се види правоъгълник с вълнички — приличаше на врата в иначе черната долна страна на музея.
— Клозет — каза Джак.
И издигна подводницата.
Подводницата се издигна в тясно помещение с тухлени стени и прожекторите и го осветиха с ярките си сини лъчи.
Джак отвори купола и излезе. Лили го последва.
Клозетът беше целият в прах и паяжини. От него се излизаше през дървена врата, която беше заключена.
— Тук никой не е влизал от години — прошепна Джак.
После отиде до вратата. Беше заключена с катинар от другата страна.
Ръждивите cтapи панти обаче бяха от тази cтpaнa и не им оказаха сериозна съпротива. След секунди вратата беше отворена и Джак и Лили забързаха в мрака на Галерия дел Академия.
Водени от лъчите на фенерите, те бързаха през смълчаните коридори на долното ниво на Академията, като минаваха покрай кабинети и складове, недостъпни за публиката. Накрая стигнаха до главното хранилище на музея.
Докато всичко дотук беше старо — дървени врати, олющени стени, изтъркани подове, — това място беше модерно.
Блестяща стоманена врата с цифрово заключване пазеше хранилището.
Джак използва скрамблер да преодолее защитата и след малко тежката врата се отвори с дълбок стон.
Разбира се, в хранилището цареше пълен мрак, но щом Джак и Лили влязоха, лъчите на фенерите им осветиха централния подиум в помещението.
Джак беше виждал репродукции стотици пъти, но оригиналът го накара да ахне.
Витрувианският човек.
От Леонардо да Винчи.
Прочутата фигура на гол мъж с дълга до раменете коса, застанал с разперени ръце и крака в две позиции едновременно, докосвайки страните на квадрат и кръг. Избледнелият кафяв пергамент, върху който беше направена скицата, беше прочут почти като самото изображение.
Джак го беше виждал само веднъж при едно от редките публични изложения, но бе забравил колко е малък. Подобно на повечето хора, той го беше виждал безброй пъти като плакат, но оригиналът изобщо не можеше да се мери с размерите на постер. Великият Леонардо беше нарисувал скицата си на парче пергамент, малко по-голямо от съвременен лист А4.
Разбира се, пеpгаментът беше поставен в рамка с бронирано стъкло, дебела и с размерите на малък плакат.
— Предполагам, че не пропуска и ултравиолетови лъчи — каза Лили. — За да предпази изображението от избледняване.
В хранилището имаше и други артефакти — древногръцко механично устройство, подобно на секстант, нагръдник на римски центурион и най-поразителното — сива статуя в естествен ръст на мъж с ръце зад гърба и обърнато нагоре лице, изкривено като в писък от болка.
До стената имаше три големи метални шкафа с широки тесни чекмеджета от онези, в които музеите пазят скици и пергаменти.
Джак бързо отвори всичките, като преглеждаше пергаментите в тях под лъча на фенерчето си.
Видя скици и рисунки, на които би завидял всеки музей — арабски математически формули, шумерски глинени таблички, дори звездна карта върху папирус с надпис на латински MAGNUM VIAM PORTAE QVINQVE.
Читать дальше