Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Мълчаливи войски и техният истински господар — каза Лили. — Онези бронзови неща.

Възцари се тишина.

Джак изказа страховете им на глас.

— Тези градове май са много опасни мecтa.

Джак стана.

— Добро начало. Като се има предвид, че според плочата Туле е първият град, да се съсредоточим върху откриването му…

В този миг картината и на четирите телевизора зад него внезапно изчезна и се смени с шум. Сигналът им беше прекъснал.

— Сигурно е някаква повреда… — почна Алби.

Изведнъж и четирите екрани оживяха отново и на тях се появи едно и също лице.

На мъж, носещ черна керамична маска, скриваща половината му лице, черни очила и черна каска.

— Здравей, свят — каза мъжът с особен акцент.

Джак замръзна.

Познаваше този глас. Беше същият, който бе чул по оповестителната система в апартамента на Хадес по-рано през деня.

Гласът на Йегер Айнс, лидера на Рицарите на Златната осмица.

Алби смени канала на единия телевизор, но и на новия се появи същата зловеща маскирана фигура… както и на следващия… и на следващия.

— Той е по всички канали — ахна Алби. — Невъзможно! Това означава, че е хакнал всеки сигнал по…

— Хора на света — каза маскираният мъж. — Вие не ме познавате, но пък и не е важно кой съм аз. Позволете ми обаче да ви представя човек, който е много, наистина много важен.

На екрана се появи…

…снимка на Джак.

Джак зяпна с ужас четирите телевизионни екрана.

На всеки от тях беше той, заснет тази сутрин от охранителна камера в Ню Йорк. Беше сниман в движение, докато се озърта отчаяно през рамо и тича по покрива на Уан Трайбека.

Зави му се свят.

Точно сега, в този момент, лицето му можеше да се види на всеки телевизор на планетата!

Гласът на Йегер Айнс зазвуча отново.

— Добри хора, вие не познавате този човек, а би трябвало. Това е капитан Джак Уест-младши. Той е герой, един от най-великите мъже, за които никога не сте чували.

Думата „герой“ беше произнесена подигравателно.

— Здрасти, Джак. Нали не си помислял, че ще спрем? Предполагам, че вече знаеш кои сме ние. Цената беше платена и знакът поставен. Няма да спрем, докато заповедта за главата ти не бъде изпълнена. Трябва да се страхуваш, Джак. Защото ние идваме. Никой никога не е успял да избяга на Рицарите. Но не се бой твърде много. След време ти сам ще дойдеш при нас.

И после, също така внезапно, както бяха прекъснали, телевизиите продължиха обичайните си предавания.

На два от екраните водещите на новините бяха видимо смутени и споменаваха нещо за изгубен сигнал.

Ако другите не бяха тук и не бяха видели, Джак щеше да се закълне, че е сънувал.

— Какво стана току-що? — попита той.

— Явно имат главните кодове на всички телевизионни спътници — каза Алби. — И са използвали мрежата за извънредни съобщения на всяка страна, за да излъчат сигнала си. Господи, на това му се вика сила!

— Джак — сериозно каза Мей. — Тези неща не са ни по силите. Градовете, оръжията, стражите, рицарите. Не можем да се справим сами. Трябва ни вътрешен човек с конкретни реални познания за света на царете. Например някой като пазителя на Царския архив на някое от царствата.

Джак разбираше какво намеква майка му.

Погледна към Зoyи. Това изобщо нямаше да й хареса.

Зоуи само кимна.

— Мей е права. Направи го.

Джак извади предплатения телефон и листчето, което Йоланте му беше дала на пистата на фермата.

Написа:

След секунди получи отговор.

Зоуи наклони глава настрана.

— Какво означава това?

— Нарочно не разкрива къде се намира, ако някой случайно прехване съобщенията — каза Джак. — Аз обаче я разбрах. Знам къде е.

И написа:

После пусна телефона на пода и го смачка с крак.

— Добре — каза на групата. — Разделяме се. Алби и Лили, вие идвате с мен във Венеция. Може да ми потрябва бързо превеждане от Тот и ум на астрофизик. Зоуи и майко, вие отивате да се срещнете с Йоланте в Англия и да разберете каквото можете за градовете.

— Но къде е тя? — попита Мей.

Джак извади карта й и показа.

— О — възкликна Мей.

След няколко минути Алби дойде при Джак и каза: