Мэтью Рейли - Трите тайни града

— А Атлас? — попита Джак.

— Името говори само за себе си — отвърна Мей. — Това е най-прочутият изгубен град oт всички. Платон го споменава пръв и по-късно върху него са размишлявали безброй умове, от Франсис Бейкън до Жул Верн. Изследователи на морското дъно са го търсили безуспешно, а псевдоисторици твърдят, че всяка развита древна цивилизация, от египтяните до маите, произлиза от него. Това е чудесна поучителна история, позната на всеки ученик. Историята за чуден град, издигнал се твърде високо и наказан заради своето високомерие, като бил потопен във водите на Атлантическия океан и бил изгубен завинаги. Това е градът Атлас, по-известен като Атлантида.

— Атлантида… — със съмнение рече Джак.

Всички го гледаха с очакване.

Накрая той сви рамене.

— Вижте, ако преди седмица ми бяхте казали, че ще ида в Долния свят и ще се върна, щях да ви се изсмея. В този бизнес човек трябва да е непредубеден. И е ясно, че не са наречени тайни градове просто така. Имаме работа тъкмо като за нас. Знаем ли още нещо за тях?

Лили вдигна ръка.

— Едно нещо.

И отвори на компютъра си копие на снимките на Хадес на папируса Зевс.

— Символите за „Трите тайни града" в Словото на Тот са в тази бележка на Зевс. Можете да ги видите на четвъртия ред:

— Ако погледнете триъгълната плоча от олтара, ще видите същите символи по ъглите на триъгълника. Първият обърнат триъгълник е Туле, следващият е Ра, а последният символ, двата триъгълника, образуващи форма като пясъчен часовник, е Атлас.

Лили взе маркер и огради с кръгове трите части от плочата:

— Това свързва всяко оръжие с неговия град — Туле и Меча, Ра и Шлема и Атлас и Боздугана.

Джак кимна.

- Чудесна работа, хлапе. Чудесна работа.

Лили се усмихна. Вече можеше и да е млада жена на двайсет, образована и постигнала доста неща, но все още обичаше да я нарича така.

— По време на Игрите чух нещо за Трите тайни града — каза Джак. — За пазителите им.

— Трисмагите — каза Мей.

— Да. Кардинал Мендоса каза, че макар думата да се превежда като трима магьосници, трябва да мисля за тях не като за магьосници, а като за тримата най-старши посветени на цивилизацията, създала тези градове.

— Даваш си сметка, че трисмаги е името, дадено на „тримата мъдреци“, поклонили се на новородения Христос, след като следвали една особено ярка звезда, нали? — каза Мей.

— Мендоса спомена и това — каза Джак. — Каза, че много рядко тримата пазители напускали градовете си, за да споделят знанията си един с друг. Предполагам, че се появяват и при важни събития, свързани с царските семейства. Раждането на царска издънка като Иисус Христос, сливането на два големи царски рода, очевидно е било такова събитие.

— И кои са те? — попита Алби. — И те ли са от царските семейства? Може би някакви по-нископоставени роднини като онзи Яго?

— Хадес спомена, че един от тях е известен като Сфинкса — каза Джак. — Като изключим това, знам само, че те чакат в градовете си и затова ще трябва да бъдат взети предвид.

И погледна въпросително майка си. Мей сви рамене и поклати глава.

— Именно тук наличието на вътрешен човек като Хадес би ни помогнало. Във всичките ми проучвания върху царствата попаднах само на две сведения за трисмагите — посещението при Христос, разбира се, както и друго, в което те се наричат „тримата стражи", защото пазят градовете. Мога да кажа само, че да си пазител на таен град сигурно е тежка работа — самотна, изолирана и далеч от лукса на царския свят. Също като това да си управител на Царския затвор. Съмнявам се, че да си страж на таен град е търсена позиция в царските кръгове.

— Страж… — замислено каза Алби, след което скочи и гpaбнa лаптопа си. — Странно, че използва тази дума. Платон е използвал подобна: стражева кула.

И зареди на екрана оръфан стар свитък.

— Тъй като Платон е описал два от трите града — Туле и Атлас. — реших да го проуча малко по-подробно. Това е сканирано изображение на свитък, който Джак откри в Александрийската библиотека, и е написан от самия Платон.

Той зачете: