Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Боже мой!

Сред постройките долу имаше задънена уличка. С умело поставени експлозиви минотаврите наистина бяха сринали една сграда, за да блокират изхода.

Резултатът беше дълбока пропаст с отвесни стени, от която нямаше измъкване.

А в уличката една човекоподобна фигура, висока поне метър и осемдесет и направена изцяло от бронз, крачеше напред-назад, гледаше наляво и надясно и нагоре и надолу и блъскаше яките каменни стени на затвора си.

Стреч зяпна шокиран нещото.

— Какво… по дяволите… е това?

— Излезе от един от сребърните ковчези в края на Големия кръг — каза Минотус. — Уби разчистващия екип от трийсет минотаври, преди да стигне дотук и да прокара кървава диря през хората ми. Пита всеки изпречил се на пътя му едно и също: " Кушма алла?". Ако не отговориш, те убива и пита следващия. Ако отговориш, но неправилно, те убива и пита следващия. Тъй като никой не знае правилния отговор, ни оставаше само да бягаме.

Мечо Пух погледна надолу към импровизирания затвор.

Фигурата приличаше на робот, но някак си не беше — движенията й бяха едновременно сковани и плавни, тромави и целенасочени, механични и живи. Приличаше на ходеща статуя, на висок бронзов автомат, който, озовал се в капана на отчаяните минотаври, не можеше да изпълни простата си програма.

Най-смахнатото в него, помисли си Пух — като се изключеше касапницата, която беше устроило на минотаврите, — беше лицето му… или по-скоро липсата на лице.

Нещото нямаше нито очи, нито уста.

Това го правеше да изглежда нечовешко.

Лишено от емоции. Безжалостно.

Единствената му черта беше подобният на извит клюн израстък, който сякаш бе заварен за лицето му.

— Силно е — каза Минотус. — Може да преобърне изпречила му се кола, да минава през стени и да откъсва крайници с голи ръце. Освен това е умно — може да отваря врати, да се качва по стълби, да решава проблеми. А и кожата му. Куршумите ни отскачат от нея. Същото се отнася за мечовете. Гранатите не оставят дори драскотина. Огнехвъргачките не го забавят. Ноктите му са като бръсначи и с тях наръгва всеки, който се осмели да му застане на пътя. Същински ходещ метален демон. И продължава да пита все същото проклето нещо: Кушма алла?

Стреч погледна Пух.

— Не знам какво казва, но имам идея на какъв език говори.

— Мислиш, че говори на Словото на Тот ли?

— Именно.

Стреч извади айфона си, отвори приложението за видеовръзка и набра номера на Лили.

Тя вдигна на първото позвъняване и лицето и се появи на екрана.

Като че ли се намираше в движеща се кола — бързо движеща се кола — и изглеждаше вир-вода.

— Здрасти, Стреч — каза тя. — Какво има?

— Добре ли си? — попита Стреч.

Лицето на Джак се появи до това на Лили.

— Да кажем само, че в Ню Йорк е напечено. Изгубихме Хадес и сградата, в която се намирахме, падна в Хъдсън. Какво имаш?

— Тук положението е сериозно — каза Стреч. — Сто и петдесет мъртви минотавъра благодарение на това… нещо… което излязло от един от ковчезите, за които спомена.

Той обърна камерата на телефона, за да покаже бронзовия човек в задънената уличка.

— Хей! — извика Стреч на фигурата.

Нещото погледна нагоре и го видя с металното си лице без очи. Дълбоко от тялото му се разнесе неземен глас:

— Кушма алла?

Дълбокият глас отекна в пещерата. Събралите се минотаври замлъкнаха и се вцепениха от страх.

— Смятаме, че говори на Словото на Тот — каза Мечо Пух. — Какво мислиш, Лили?

Лили не отговори веднага, но след миг каза:

— Определено е Словото на Тот.

— И какво означава? — попита Пух.

— Означава: "Ти ли си моят господар?".

— Иска си господаря — каза Мечо Пух, загледан надолу към бронзовия човек. — Но кой е той?

— Царят на царете — отвърна Джак от телефона. — Една oт наградите за спечелването на Игрите е армия от бронзови мъже. Господи, какво направих?

— Защо го казваш? — попита Стреч.

Минотус беше онзи, който му отговори.

— Във висящата кула до Големия завой има стотици ковчези, пълни с тези неща. Само един бронзов човек уби сто и петдесет от минотаврите ми. Представяш ли си какво може да направи цяла армия от тях? Ако другите се събудят, с нищо няма да можем да ги спрем.

— Стреч, Пух — каза Джак. — Нещата започват да набират скорост. Царете са се задействали, някакви лоши типове ни преследват и разполагаме само със седем дни да спасим света. Напълно е възможно другите ковчези да се отворят скоро. Направете всичко възможно да помогнете на Минотус да запечата тунелите, водещи от Кръга. Ако се наложи да ги блокирате с петнайсет метра бетон, направете го. Това ще ги забави, когато се събудят. Обадете се като свършите, защото ще ми трябвате на терен.