Мэтью Рейли - Трите тайни града

Безценни вази експлодираха.

Статуи се разлетяха на парчета.

Книгите по рафтовете бяха раздрани, листовете им се превърнаха в конфети.

Канапетата посипаха апартамента с гъши пух и пера.

Джак реагира инстинктивно. Подхвана в движение Лили и Мей и тримата се затъркаляха надолу по извитото мраморно стълбище. Джак сви тялото си около Лили, за да я предпази.

Икономът Джефри не изкара такъв късмет.

Куршумите се стовариха върху него като чукове.

Цялата предна част на тялото му се превърна в кървава каша. Той се загърчи ужасно, докато тежките противосамолетни куршуми минаваха право през тялото му и разкъсаха стената зад него, след което стрелбата най-сетне спря и той рухна на пода, пo-мъртъв и от мъртвите.

В долния край на стълбището Джак викна на Лили и Мей.

— Не спирайте!

През вече пръснатите панорамни прозорци виждаше единия щурмови самолет, но не и другия…

…и изведнъж облечени в черно командоси влетяха през прозорците — спускаха се по въжета от покрива. Явно вторият „Оспри" беше кацнал горе.

Бяха шестима, с черни очила, черни керамични маски, скриващи половината лице, и поразителни черни брони. Разгърнаха се с клинична прецизност в апартамента, вдигнали картечни пистолети МР-9.

„Нищо чудно, че Яго се пръждоса толкова бързо“ — помисли си Джак.

— Насам. — Той помъкна Лили и Мей през коридорите на долния етаж на апартамента.

Самолетът отвън се спусна и отново откри стрелба.

Пръснаха се още прозорци.

Още стени станаха на решето.

— Зоуи! — извика Джак в радиостанцията, без да спира да тича. — Трябваш ни!

— Видях — отговори гласът на Зоуи в ухото му.

— Югозападният ъгъл! — извика Джак.

— Разбрано.

Стигнаха до спалня в югозападната част на долния етаж — ъглова стая с прозорци от двете страни, от които се откриваше зашеметяващ изглед към Статуята на свободата и Атлантическия океан.

Самолетът се появи като гневен божествен сокол, с насочени към тях дула.

Джак извади пистолета си и стреля пръв, като пръсна прозорците и улучи пилотската кабина. Куршумът му разби стъклото и улучи един от пилотите в гърдите.

Самолетът рязко се наклони.

В спалнята нахлу вятър.

Джак се обърна и видя в коридора зад себе си бързо движещи се сенки.

Приближаваха.

По говорителите отново се разнесе гласът с европейски акцент.

— Капитан Уест. Безсмислено е да бягате. Където и да отидете, ще ви открием. Това ни е работата. Изпълняваме я безупречно от две хилядолетия. Повярвайте ми, най-добре е да се предадете веднага. Методите ни са колкото ефективни, толкова и прословути. Не искате да ги изживеете. Искаме момичето и приятеля и живи; вас не чак толкова. И все пак, макар да имаме задача да предадем на работодателя си дъщеря ви жива, не сме обещавали, че ще бъде невредима.

Лили погледна ужасено Джак и прошепна:

— Кои са тези типове?

Първият преследвач се появи в коридора зад тях с вдигнато оръжие. Джак стреля два пъти и го принуди да се скрие зад ъгъла.

— Капитане — каза гласът. — Няма къде да бягате. Обещаваме, че ако се предадете, ще ви убием бързо.

— Зоуи? — напрегнато каза Джак в микрофона си.

— Давайте! Западният прозорец. Сега! — извика Зоуи.

Джак грабна Лили и Мей за ръцете и попита:

— Скок на вярата с мен?

— Добре… — колебливо рече Мей.

— И още как — моментално отвърна Лили.

Заедно се втурнаха към широко отворения западен прозорец на спалнята точно когато самолетът се върна на позиция oтвън, а преследвачите им започнаха последната си атака срещу стаята и нахълтаха в нея с вдигнати оръжия.

Джак, майка му и дъщеря му скочиха през разбития прозорец на шейсет етажа над света, право пред увисналия V-22 и в утринното небе…

…Джак, Мей и Лили полетяха надолу покрай кулата — точно два метра преди да тупнат в стоманената кошница на кран — крана, който беше монтиран на покрива на Уан Трайбека, сградата в строеж от другата страна на улицата срещу Саксъни Тауър.

Докато преди бе спрян хоризонтално и напречно на покрива на Уан Трайбека, сега кранът беше издигнат под стръмен ъгъл към горните етажи на Саксъни Тауър и кошницата му беше поставена точно под югозападния ъгъл на апартамента на Хадес.

В кабината на крана седеше Зоуи, пратена там по-рано в случай че им се наложи да се омитат бързо.

Зоуи завъртя крана, от което висящата от стрелата му кошница се разлюля силно.

Двата V-22 го видяха и реагираха моментално.

По-близкият самолет се завъртя във въздуха и насочи оръжията си не към кошницата, а към Зоуи в кабината.