Мэтью Рейли - Трите тайни града

Самолетът откри огън и ротационните му оръдия затрещяха като пневматични чукове.

Зоуи приклекна.

От стоманените стени на кабината се посипаха искри от ударите на куршумите. Всичките й прозорци се пръснаха.

Вълната куршуми блъскаше кабината и я караше да се тресе.

Джак, Мей и Лили бяха все още в кошницата, която се люлееше в широка дъга високо над улиците. Прелетя ниско над покрива на строящата се сграда точно когато унищожителната стрелба на самолета откъсна кабината от гнездото й и целият кран се откъсна и — бам! — рухна върху покрива.

Зоуи се метна от кабината и се претърколи по прашния бетонен покрив на Уан Трайбека, а дългата стрела отскочи от повърхността и целият кран политна през ръба и изчезна от поглед.

Недалеч от Зоуи Джак, Мей и Лили скочиха от кошницата и се проснаха на бетона…

…миг преди кошницата да бъде повлечена към ръба.

Подобно на някакво гигантско насекомо с дълги крака, кранът полетя покрай Уан Трайбека и се стовари на оплетена купчина на улицата между строящата се сграда и Саксъни Тауър.

Джак вече беше скочил на крака. Подбра Лили и Мей и четиримата със Зоуи се втурнаха към най-близкото стълбище, докато двата самолета завиваха в небето над тях.

— Господи, Джак — извика Зоуи над цялата шумотевица. — Кои са тези типове?

— Поредната група от света в сенките, която иска смъртта ни — мрачно отвърна Джак. — Някакви рицари. Казаха, че искат Лили жива, а мен мъртъв, и че са им платили да го направят.

Четиримата се втурнаха надолу по прашните стълби.

Докато бягаха, виждаха през откритите бетонни нива на строежа как самолетите кръжат около сградата и ги дебнат.

Джак докосна микрофона на гърлото си.

— Алби! Обади се!

— Чувам те, Джак — незабавно отвърна Алби в ухото му.

— Заеми позиция! Надявах се, че няма да се наложи да те използваме, но май ще се наложи!

— Идвам — каза Алби.

Джак, Зоуи, Мей и Лили все още бяха много високо на Уан Трайбека и забързаха към обърнатата към реката страна на сградата.

Водите на Хъдсън проблясваха непосредствено до основата на сградата. На отсрещния бряг на широката река силуетът на Джърси се открояваше на утринната светлина.

Джак се загледа във водите трийсет етажа под тях и каза:

— Горе-долу деветдесет метра. Може да се оцелее. На косъм.

И тогава преследвачите им взеха решението вместо тях.

Единият от самолетите увисна над реката десетина етажа под тях…

…и изстреля две ракети по строящата се кула!

Ракетите полетяха, оставяйки абсолютно прави димни следи, улучиха Уан Трайбека и се взривиха.

Две колосални експлозии разтърсиха сградата.

Джак и трите жени се мъчеха да останат на крака, докато всичко около тях се тресеше и люлееше.

Греди скърцаха.

Бетон стенеше.

А после кулата се прекърши като отрязано дърво точно в средата и горната и половина започна да пада към река Хъдсън с Джак, Зоуи, Мей и Лили в нея.

Гледката беше невероятна.

Сякаш някакъв титаничен дървар беше отсякъл през средата високата четирийсет етажна сграда, принуждавайки я да се пречупи и да падне.

С оглушителен грохот на пукащ се бетон и раздрана стомана горната половина на кулата се откъсна от долната, полетя към Хъдсън…

…и се стовари във водата с гигантски плясък.

Огромната бетонна структура, тежаща цели 900 000 тона, рухна във водата и вдигна огромна вълна.

Вълната се разпространи във всички посоки като движеща се водна стена. По-голямата част oт нея се слегна в реката, без да нанесе поражения, но друга част се понесе обратно към острова, разби се във вълнолома и се разплиска върху крайречната автострада.

За момент огромната кула с откритите и бетонни етажи остана на повърхността — после нивата и се напълниха с вода и масивната конструкция започна да потъва.

Ако някой беше гледал внимателно сградата, докато падаше във водата — и по-точно северозападния и ъгъл, — щеше да види как четири миниатюрни фигури скачат от нея в последния момент и падат с краката напред във водата.

След като колосалната бетонна структура изчезна под повърхността сред кипнала пяна, двата V-22 „Оспри" се понесоха над водата в търсене на оцелелите — ако имаше такива.

В първия „Оспри" лидерът на Рицарите на Златната осмица Йегер Айнс се взираше в потъващата сграда и търсеше Уест и дъщеря му сред останките и вълните.

Но те така и не се появиха на повърхността.

Той изчака цели десет минути.

Нищо.

После на брега започнаха да пристигат линейки и полицейски коли. От тях нямаше нужда — нито един минувач не беше наранен при зрелищното рухване на сградата, — но по-късно те можеха да се окажат неудобни. Излезлите на сутрешен крос също бяха спрели и бяха извадили слушалките от ушите си, за да зяпат облещени гледката и да я снимат с телефоните си.