Мэтью Рейли - Трите тайни града

ВЪВ ВЪЗДУХА

НАД АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН

НЮ ЙОРК-ВЕНЕЦИЯ

24–25 НОЕМВРИ

„Небесният воин" се носеше над Атлантика към Европа. След зрелищното падане в Хъдсън Джак, Мей, Алби и Лили се бяха срещнали със Скай Монстър на Лонг Айланд и бяха излетели незабавно.

Джак събра групата в салона. Зад тях редица телевизори предаваха четирите най-големи новинарски телевизии: Си Ен Ен, Ем Ес Ен Би Си, Би Би Си и Ал Джазира. Звукът беше изключен и в момента и четирите показваха от различен ъгъл една и съща сцена — сринат Небостъргач в Ню Йорк, паднал в река Хъдсън.

— Добре, народе — каза Джак. — Притиснати сме до стената. Трябва да намерим трите оръжия и трите града. Противниците ни имат сериозна преднина и току-що изгубихме най-големия си специалист по царския свят, Хадес.

Лили тупна Мей по рамото.

— Имаме си наш експерт.

— Благодаря за вярата в мен — каза Мей. — Хадес обаче е живял и дишал в онзи свят. Аз само съм го изучавала в книги и свитъци.

— Откъде започваме, Джак? — попита Алби.

Джак отиде при електронната дъска.

— Мисля, че Зевс ни казва. Спомнете си какво е написал на онзи папирус: "Пътуването до трите тайни града започва в края". Краят на това пътуване е Олтарът на космоса, където трябва да се отиде, когато се приключи с градовете, а ние имаме снимка на парче от въпросния олтар.

Джак прехвърли снимката от телефона си на дъската. На екрана се появи yголемената триъгълна плоча, която беше заснел в хранилището на Хадес.

— Плочата е отправната ни точка — каза тoй. — Само че е непълна. Част от нея е отчупена. Хадес каза, че съществува отпечатък на цялата плоча, който се пази в Галерия дел Академия във Венеция. Опитът ми показва, че е по-добре да знаеш колкото се може повече за задачата, преди да се захванеш с нея. Спестява ти гадни изненади. Искам да видя цялата плоча, поради което сега отиваме в Галерия дел Академия във Венеция. По пътя всички ще работим. Искам да знам всичко достъпно за Трите безсмъртни оръжия, Трите тайни града и Олтара на космоса. Искам също да знам за царския затвор, където отведоха Хадес, мястото на име Ереб, както и за онези рицари, които ни преследват и които подплашиха брата на Хадес и унищожиха цяла сграда в Ию Йорк. Ясно ли е?

Всички кимнаха.

— Добре. Почвайте да действате.

Екипът се пръсна и всички се заеха да работят на компютри, да разлистват книги и да преглеждат стари бележници.

В един момент Джак дръпна майка си настрани.

— Майко, кои са онези типове, които ни нападнаха в Ню Йорк? Онези Рицари на Златната осмица?

Мей сведе очи.

— Попадала съм на няколко пъти на сведения за тях. Те са много опасен елемент от царския свят. В системи като тази на Четирите царства винаги има йерархия — царе и царици, принцове и принцеси, графове и рицари. Графовете и рицарите се заклеват във вярност на царете си и така си осигуряват тяхното покровителство и подкрепа. Рицарите на Златната осмица обаче са различни. Те не се кълнат във вярност на никого. Те са оригиналните свободни рицари, наемни войници. Платените убийци на царските дворове. През вековете са натрупали значителни богатства във формата на земя и средства, което им осигурява уникална независимост oт Четирите царства. И както видяхме съвсем ясно тази сутрин, те не се боят дори от държащи виcoки постове като управителя на Царския затвор.

Джак преглътна.

— Цената им е безбожно висока — добави Мей, — което означава, че само най-богатите могат да си позволят да ги наемат. Но пък според версията на Рицарите за рицарството те служат единствено на работодателя си в момента и няма да спрат, докато не изпълнят мисията си. Те казват: „Когато цената е платена, знакът е поставен". Знакът на смъртта.

— Каква е цената им? — попита Джак.

— Рицарите не работят за пари — отвърна Мей. — А за земя. За peгиони. Понякога за цели страни. Едно е ясно — онзи, който ги е наел да те убият и да отвлекат Лили и Алби, има възможност да плати цената.