Мэтью Рейли - Трите тайни града

Малко след този разговор, докато всички останали работеха усилено, Джак отиде в спалнята си в задната част на самолета, извади телефона и прати съобщение на един нов приятел.

След няколко минути получи отговор от Шейн Скофийлд:

След няколко часа, след като направи свое проучване, Джак свика всички в салона.

Докато останалите се събираха, той каза на Лили да добави преводите си на Словото на Тот от плочата към снимката на електронната дъска:

— Да започнем с трите града — каза Джак и добави думите ТУЛЕ, РА и АТЛАС на дъската. — Каква е тяхната история, произход, отличителни черти и местоположение?

Мей стана.

— Първо, имената на трите тайни или скрити градове — Тулс, Ра и Атлас — са всъщност широко известни, както и различните легенди за тях. И в същото време си остават неоткрити, въпреки че са търсени от векове. Може би най-малко познатият е Туле, така че да започнем с него. Понякога го наричат Ултима Туле и се споменава от много гръцки и римски автори, сред които Платон, Гемин и Вергилий. За Туле се казва, че е легендарен град, построен в студена и ледена страна далеч на север. Античните писатели твърдят, че през лятото там слънцето никога не залязва, а през зимата никога не изгрява. Казва се, че Туле се намирал на четири дни плаване на северозапад от Британските острови. Всичко това, особено частта за дългите дни през лятото и дългите нощи през зимата, дават основание на съвременните учени да предполагат, че Туле се намира в Исландия, Свалбард или може би Гренландия. Това обаче са само предположения, защото градът така и не е открит.

— А какво е онова нещо за неизмеримите дълбини? — попита Джак.

— Нямам представа — отвърна Мей. — Трябва също да добавя, че Туле е представлявал извънредно интересна тема за нацистите.

— Нацистите ли? — попита Лили.

— Както се знае, нацистите са вярвали в арийската раса, върховната раса от русокоси синеоки свръхчовеци. Според тях арийската раса е възникнала в Туле. Една от основните групи в ранната нацистка партия, която изследвала миналото, за да докаже, че имали „чиста" арийска кръв, е много гадна организация, известна като Туле Гезелшафт или Общество Туле. Символът и е протосвастика.

— Очарователно — каза Джак. — Добре, а как стои въпросът с Ра? Не бих казал, че съм чувал за изгубен град с това име.

— Ако искаш вярвай, но се обзалагам, че си чувал — отвърна Мей. — Град Ра е всъщност много по-известен от Туле, само че ти сигурно го познаваш под името, дадено му от испанските пътешественици по време на завладяването на Южна Америка. — Мей се обърна към Лили. — Лили ми помогна с това. Може би тя ще обясни по-добре.

— На езика на Тот „градът на Ра" е „До-Ра". Ако искаш да кажеш „Великия град на Ра", казваш " До-Ра-До".

— А стига бе… — промълви ошашавеният Джак.

— Така е — каза Лили. — В един древен надпис на Тот, който открихме, се казва, че в чест на Ра улиците на великия град, които били посветени на него, били павирани със злато, защото този метал прилича най-много на слънцето. По-късно при пътешествията си през джунглите на новооткритата Южна Америка испанските конкистадори чули от местните за легендарен древен град със златни улици. За мнозина намирането му се превърнало в обсесия и с плъзването на мълвата градът, посветен на бога на слънцето Ра — Великият град на Ра, До-Ра-До, — станал известен с грубата си испанска версия на името — Дорадо. Или Ел Дорадо.

— Има ли някакъв начин да разберем къде се е намирал? — попита Зоуи.

— Като се има предвид, че вестта за града стигнала до европейците при срещата им с местните жители на Централна и Южна Америка, се смята, че е някъде в джунглите. — Мей вдигна безпомощно ръце. — В продължение на повече от петстотин години мнозина пътешественици като Ернандо Кортес и сър Франсис Дрейк са търсели Ел Дорадо, но така и не са го открили.