Мэтью Рейли - Трите тайни града

Здравенякът също видя групата пред себе си — Джак, Хадес, Лили, Мей и Джефри — и се ухили гадно.

— Я, здрасти. — Излезе от асансьора. — Май ви пипнах в крачка.

Беше по-висок от Хадес, поне метър и деветдесет, и в адски добра форма. Приликата беше очебийна. Лицето му бе същото като на Хадес — пронизващи очи, сурови черти и черни извити вежди — само че бе по-младо.

— Братко — каза той и кимна подигравателно на Хадес. — Колко се радвам да те видя. А това — той се обърна към Джак, — предполагам, че е прочутият капитан Уест. Изключително ми е приятно да се запознаем. Аз съм принц Яго Десакс, управител на Царския затвор, и съм тук, за да ви арестувам.

Всички бяха замръзнали в напрегнато очакване.

— Яго — предпазливо каза Хадес. — Моля те. Нека поговорим.

— Няма нищо за казване, братко. Ти извърши измяна срещу четирите трона и затова си осъден на доживотен затвор в Ереб. Свален си.

Джак веднага долови тона му.

Едва прикрито презрение.

Яго, горд принц, принуден да заеме по-ниския пост на полицай и тъмничар, не даваше и пукната пара за Хадес.

Хадес обаче не се предаваше.

— Яго, моля те, трябва да намерим Мистериите, за да спрем събитието Оме…

— Аз не трябва да правя нищо — рязко го прекъсна Яго. — Вече нямаш власт над мен, Антони. Ролята ти в световните дела приключи. Не ти остава нищо друго освен болка и страдание от моите ръце и аз с радост ще изпълня присъдата. Колкото до капитан Уест, той посегна на цар…

Внезапно алармите на сградата нададоха пронизителен вой.

Яго рязко се извъртя.

Джак също.

Последва дълбоко буботене…

…и зад панорамните прозорци на северната страна на апартамента на Хадес се появи страховита гледка.

Гигантски щурмови самолет V-22 „Оспри“ увисна пред прозорците с обърнати нагоре витла и застрашително наведен нос, с насочени към тях оръдия и ракети.

Втори самолет премина зад първия, рязко се наклони и описа широк кръг около небостъргача.

Джак не знаеше какво става. Ако се съдеше по изненаданата физиономия на Яго, същото се отнасяше и за него.

От двустранен сблъсъкът се беше превърнал в тристранен.

Сирените замлъкнаха и по системата за вътрешно оповестяване на сградата се разнесе мъжки глас:

— Поздрави, принц Яго и цар Хадес… добре де, бивш цар Хадес. С какво съжаление научих, че сте изпаднали в немилост.

Акцентът беше европейски — отчасти френски, отчасти немски.

— Аз съм Йегер Айнс и ние сме Рицарите на Златната осмица. Имаме законна заповед да убием капитан Усет и да заловим дъщеря му, както и приятеля й, младия господин Калвин, ако и той е тук. Цената беше платена и знакът е поставен. Сега те са наша собственост. Яго, предполагам, че си тук за Хадес и Уест. Ще ти позволим да вземеш Хадес, но не и Уест. Той и двамата младежи са наши.

Мозъкът на Джак се мъчеше да проумее какво чува.

Нима го преследваха две групировки?

Яго и онези задници — които явно искаха и Лили и Алби.

И сега новодошлите на практика казваха на Яго, официалния царски тъмничар, да им се маха от пътя.

Реакцията на Яго изненада Джак.

Той сграбчи грубо Хадес за ръка и го блъсна към хората си, които го закопчаха и го избутаха в асансьора.

— Сър! — Джефри се хвърли след тях, но една от мутрите на Яго го фрасна с приклад в лицето.

Джефри рухна окървавен на пода.

Яго извади пистолет и спокойно го насочи към главата му.

— Не! — запротестира Хадес. — Остави го! Не е направил нищо, освен да ми служи добре.

— Остане ли тук, той е все едно мъртъв, братко — отвърна Яго. — Знаеш как действат царете.

— Моля те…

Яго прибра пистолета в кобура.

— Така да бъде — каза той и се качи в асансьора при Хадес и хората си.

Докато вратите се затваряха, погледът на Хадес срещна този на Лили и устните му оформиха: „Бягай".

Яго пък погледна Джак и каза:

— Оставям те на милостта на рицарите. Моите съболезнования.

Вратата на асансьора скри лицето му и внезапно Джак, Лили, Мей и Джефри останаха сами във великолепния апартамент, вперили погледи в двата военни самолета, увиснали пред прозорците му на шейсет етажа над улиците на Ню Йорк.

И тогава рицарите започнаха зрелищна атака срещу Саксъни Тауър.

Въртящите се оръдия на първия „Оспри" оживяха и върху апартамента на Хадес се изсипа невъобразим порой трасиращи куршуми петдесети калибър.

Прозорците се пръснаха.

Навсякъде се разхвърчаха парчета стъкло.

Дупки от куршуми с размерите на топки за софтбол зейнаха в стените.