Мэтью Рейли - Трите тайни града

Докато говореше, лидерът опипваше медальона от бронз и стъкло на гърдите си.

Джак забеляза, че накитът всъщност представлява много малък пясъчен часовник, в чиято долна чаша имаше странен тъмносив прах.

— За онези, които знаят за нас, ние сме известни като Братството на свети Павел, тихи и скромни експерти по църковно изкуство и антики, посветени на доктрината на свети Павел и мълчаливи чистачи на тази институция — продължи лидерът.

Спря да крачи и погледът му стана суров.

— Но в по-подбраното общество на царския свят ние сме известни като ордена Омега. Нашето призвание, основният ни фокус, причината за съществуването ни е изучаването на събитието Омега, на края на всичко. Вие осквернихте нашата светая светих. Какво можете да кажете в свое оправдание?

— Ние търсим… — започна Лили.

— Млък! — сряза я Езекил, като почти изпищя в експлозивния си гняв.

Лили предпазливо отстъпи крачка назад.

Езекил се изправи и прошепна:

— "На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие".

Джак моментално разпозна цитата.

Беше от библията, от писанията на прословутия женомразец свети Павел, и внезапно "доктрината" на Братството на свети Павел му стана съвсем ясна.

Езекил отново вдигна очи.

— Женският глас е долно и отвратително нещо. Той е оскърбление за ушите ни. Нечестив. Сам Бог не е искал жените да говорят, защо тогава да ги слушаме? — Той изгледа сурово Лили. — Жената е била създадена на този свят да ражда деца на Човека или да му служи с пълно и безмълвно подчинение. Точно така се държат монахините тук. Аз не се обръщах към теб, млада госпожице. Освен това, ако говоря, можеш да приемеш, че не говоря на теб.

Очите на Лили се разшириха.

— Май някой е прекалил с изолирането си от света — промърмори Джак.

Брат Езекил го изгледа кръвнишки.

— Попитах: какво можете да кажете в свое оправдание?

Джак пое дълбоко дъх.

— Опитваме се да преодолеем Изпитанията и така да предотвратим събитието Омега. За целта търсим нещо, което споменава за Мистериите и така ни казва какво трябва да се направи в трите тайни града. Научихме за този отпечатък и дойдохме да го видим.

— Защо просто не ни попитахте дали можете да го погледнете?

— Казаха ни, че сте… — Джак се поколеба. — Че… изключително ревниво пазите съкровищата си.

На лицето на Езекил отново се появи тънка усмивка.

— Правилно са ви казали — рече той. — Убивали сме натрапници и за по-малко.

И кимна към статуята в цял ръст до Джак — онази на мъжа с ръце зад гърба и лице, обърнато в безмълвен писък към небето.

Отначало Джак не схвана.

После се вгледа по-внимателно в статуята и видя, че тя не е изваяна.

Не, сиво-черният камък приличаше на цимент, който е бил излят върху човек, докато ръцете му са били вързани отзад. После течният камък е засъхнал, приемайки формата му.

Вътре в каменната статуя имаше човек.

Монасите го бяха загробили в камъка. Ако не беше умрял по време на изливането, несъмнено смъртта му е била мъчителна вътре — от бавно задушаване или по-лошо, от глад.

И внезапно Джак разпозна сиво-черния камък.

Беше виждал този материал и преди в Долния свят, по време на Игрите. Същият „течен камък" беше използван за екзекутиране на заложниците на шампионите.

— Ще ни убиете ли? — попита той и преглътна.

— При нормални обстоятелства да, при това с огромно удоволствие — отвърна Езекил. — Но не и днес. За главите ви има обявена голяма награда. Когато разбраха, че идвате тук, Рицарите на Златната осмица ни се обадиха…

Кръвта на Джак се смрази.

— … и ни помолиха да ви задържим, докато дойдат.

В същия момент Лили и Джак чуха чудовищен рев някъде отгоре и вдигнаха погледи.

Беше звук на самолет — голям самолет, приближаващ ниско над Галерия дел Академия.

— Изглежда, са те — каза брат Езекил.

Утрото във Венеция още не беше настъпило и затова само малцина ранобудници го видяха.

А гледката си я биваше.

Голям военен самолет CL „Херкулес“ се носеше ниско над града от север, след което зави директно над долния край на Канал Гранде…

…и от отворената му задна рампа внезапно скочиха трима души.

Парашутите им разцъфнаха над канала и се понесоха бързо надолу по диагонал, право към Галерия дел Академия.

Самият самолет продължи още малко напред, след което отново се наклони, направи широк обратен завой и започна да се спуска за кацане право в устието на Канал Гранде.