Мэтью Рейли - Трите тайни града

Извади телефона си, чукна няколко пъти и го даде на Лили и Алби.

— Ето пример за такова писмо.

Двамата се наведоха и прочетоха имейла на екрана:

По бузата на Лили се търкулна сълза.

Алби преглътна.

— Не знам дали ще има други мисии, но ако е така и ако искате да участвате в тях с мен, трябва да ми напишете имейл, просто за всеки случай — каза Джак. — И като се има предвид специалното ви приятелство, съветвам ви да си пишете и един на друг. На въпроса ти, Алби, герой е онзи, който застава до приятелите си в момент на нужда. Това е. Няма нищо друго. И именно затова го правя. Не спасявам света за слава или власт. Нямам нито едното, нито другото и не ми пука за тях. Всъщност ми харесва, че светът не знае името ми. Просто правя всичко заради хората, които обичам.

Лили и Алби изпратиха имейлите си на Джак няколко дни по-късно.

Джак ги записа, без да ги чете.

При същото гостуване в Сан Франциско, след като Лили отиде с неохота на вечерни лекции по южноамериканска лингвистика, Джак вечеря сам с Алби.

— Джак — каза Алби и се размърда неспокойно на стола си, — мога ли да те попитам нещо?

— Разбира се.

— Мислиш ли… — Алби се поколеба. — Мислиш ли, че ако я поканя, Лили… нали се сещаш… ще излезе на среща с мен?

Джак отново се усмихна наум.

— Мисля, че ще разбереш, ако го направиш — отвърна той.

Алби наведе неуверено глава.

— Но все пак — добави Джак, — според мен шансовете ти да приеме са по-добри от средните.

Имаше още една причина Джак да посети западния бряг на Съединените щати.

Искаше да се види с добрия си приятел професор Дейвид Блек, именития океанограф и търсач на корабокрушения. Блок, известен като Никой, работеше в една морска лаборатория недалеч от пристанището на Сан Франциско.

Един ден Джак, Лили и Алби отидоха в лабораторията на Никой да видят апаратите му за дълбоководно спускане.

Мястото беше наистина страхотно. Никой — с вечните си джапанки, с окъсани шорти и парцалива тениска — ги разведе из лабораторията.

Едно от нещата, върху които работеше, беше модифицирана подводница, която можеше да се използва като кораб-майка за по-малки подводници. За целта Никой беше купил стара подводница от Военноморския флот на Норвегия, за която бе платил със собствени средства.

Освен това той даде на Джак специална черна кутия за неговия айфон.

— Вземи, мисля, че ще ти хареса. Последна технология на флота — каза Никой. — Олекотена кутия от въглеродни влакна. Почти неунищожима и херметична до дълбочина сто и двайсет метра. Обожавам ги. Мога да проверявам снимки и други материали, докато се гмуркам при потънал кораб.

Джак разгледа кутията и я показа на Лили.

— Какво ще кажеш?

Тя сбърчи нос.

— Много е голяма. Няма начин да се побере в задния джоб на тесните ми джинси.

— За мой късмет не нося тесни джинси — каза Джак и пъхна айфона си в кутията. — Мисля, че е чудесна. Благодаря, Никой.

Двамата стари приятели се ухилиха.

Лили само поклати глава.

— Купил е подводница със собствени средства? — каза Алби, когато излязоха от лабораторията. — Как е успял?

— Не можеш да познаеш по външния му вид, но Никой е страшно богат благодарение на съкровищата, които е намерил в потънали галеони по целия свят — отвърна Джак. — Започна като инженер подводничар във флота. Сега има къщи и кораби по целия свят, включително тук, на Сардиния и на Барбадос.

Либи се намръщи.

— И още нещо ми е чудно. Никой е загорял, в добра форма и изглежда добре. На петдесет и седем, скромен, самотен и богат. Умен, забавен и жените направо се топят пред него. Служил е във флота, a cегa е океанограф на световно ниво. Предвид всички тези постижения, би ли ми казал защо прякорът му е Никой ?