А после колата се откъсна от закачения за хеликоптера кабел и падна в Темза.
Никой не би могъл да оцелее при взрива и падането.
Джак се взираше шокиран в екрана. Онези задници бяха убили не само негов приятел, но и семейството му — жена му и двете им малки деца.
— Не… — промълви той. Завтече се към Джулиъс и го прегърна. Лили направи същото.
Зоуи сложи длан на устата си.
Мей просто беше замръзнала.
И тогава Йегер Айнс се появи отново на екрана.
— Казах ти, след време сам ще дойдеш при нас, Джак. Излез на Уестминстърския мост пред Парламента и Биг Бен. Ако се наложи, можем да убием и още твои приятели. Или може би ще изпробваме верността им… и ще убием техните близки. Като например обитателите на Хънифийлд Стрийт 14 в Уелингтън, Нова Зеландия.
Щом чу адреса, Скай Монстър ахна:
— О, Господи!
— Какво? — попита Джак.
— Това… Това е адресът на родителите ми — каза Скай Монстър.
— След като ни избяга във Венеция, Джак, пратихме наш човек там.
И внезапно картината на екрана се смени…
…и показа малка дъсчена къща на тиха уличка в Уелингтън, Нова Зеландия…
…и двама души, разпънати на кръст на предната й стена.
Мъж и жена, и двамата с побелели коси. Ръцете им бяха разперени и заковани за стената, главите им бяха клюмнали.
— Иисусе Христе — изплака Скай Монстър. — Това са родителите ми…
Джак рязко се извъртя към него. На лицето му беше изписан ужас.
И тогава — бум! — цялата къща експлодира. Разлетяха се стъкла и парчета и за един шокиращ миг двете разпнати фигури изчезнаха в облак от огън и дим.
— Покажи се, Джак, където и да си — подигравателно каза Йегер Айнс. — Изправи се пред нас. Сега. На Уестминстърския мост. И доведи дъщеря си.
Джак се обърна към Лили. Не знаеше какво да направи.
Всичко се случваше толкова бързо…
Погледна Джулиъс и Скай Монстър, докато мозъкът му се опитваше да осмисли случващото се.
Когато бе започнал работата си, беше приел риска да се сблъсква с неприятни хора и може би да се изправя пред смъртта. Същото се отнасяше и за екипа му.
Но не и за семействата им.
Никога не му беше хрумвало, че някой би направил това — да атакува семействата на приятелите му и така да тества верността им към него и към мисията.
И изведнъж всички мисли за тайни градове, безсмъртни оръжия и дори за спасяването на Алби излетяха от ума му.
Той погледна Лили и Зоуи, чиито очи бяха пълни със сълзи.
— Нямам избор. Трябва да отида.
— Ние трябва да отидем — каза Лили. — Той иска и мен. И доколкото знаем, иска ме жива, така че може би ако застана пред теб, ще успея да те запазя жив малко по-дълго.
Джак сви устни.
— Сякаш бих могъл да те накарам да размислиш.
Джак — беше само по джинси и бяла тениска — отиде в другата стая и си сложи раменния кобур с "Дезърт Игъл", а отгоре облече миньорската си ватенка.
Погледна пожарникарската си каска на леглото, замисли се за момент…
…взе я и си я сложи.
— Много се бавиш, Джак — каза Йегер Айнс от телевизора в другата стая. — Може би ще се наложи да ви мотивираме с младата Лили да побързате.
Викове и писъци отвън го накараха рязко да се обърне.
Идваха от хората на улиците — обикновени хора, излезли да гледат дистанционно управляемия хеликоптер, който още беше увиснал над мястото, където взривения миниван бе паднал в реката.
Джак изтича до предния прозорец на апартамента. През него не можеше да се види Биг Бен или Парламентът, но между двете сгради отсреща можеше да се зърне Уестминстърският мост.
И за кратък миг Джак го видя.
Тъмнозелена машина. Движеща се тежко по моста.
— Какво е това? — попита Лили.
— Това — отвърна Джак — е танк.
Танкът беше излязъл oт секретен бункер за извънредни ситуации.
Той беше една от десетте машини в скривалището на една пряка от Парламента, които трябваше да се използват в случай на терористична заплаха или атака срещу британския център на властта.
С широките си вериги, дебелата си броня и внушителното 120-милиметрово оръдие той бе тежащо 62 тона чудовище, създадено да унищожи всеки, осмелил се да се изправи срещу него.
Боен танк „Чалънджър 2“.
Танкът, който се движеше с гpoxoт по Уестминстърския мост, внезапно спря.
Хеликоптерът дрон все още висеше над реката недалеч от моста.
След няколкото терористични инцидента през последните години лондонските органи на реда пристигнаха за минути. Полицейски коли блокираха двата края на моста. След тях пристигнаха микробуси на специалните части. Часът пик все още не беше настъпил, така че нямаше много коли за спиране. Два полицейски катера отцепиха реката в двете посоки.
Читать дальше