Мэтью Рейли - Трите тайни града

Четиримата продължиха по тях.

В горния край на късото стълбище, над нивото на прилива, се озоваха в малко преддверие, в центъра на което се издигаше малък олтар от много особен млечнобял камък. В задната стена на преддверието имаше тунел, който чезнеше в мрака.

— Това диамант ли е? — ахна Хлоя, докато обикаляше олтара.

Наистина приличаше на необработен диамант — достигащ до кръста диамант с един-единствен жлеб, изсечен в горната му част.

— Носите ли оръжието? — тържествено попита Бьорн.

— Да — отвърна Орландо.

И извади легендарния меч от ножницата му. Сребристото острие проблесна.

През хилядолетията този меч беше известен под много имена — Мечът на Хуфу, Острието на Христос, Калибърн, Екскалибур, Мечът от скалата, Мечът в камъка.

— Като пръв от трите града Туле има една-единствена роля — каза сър Бьорн. — Влизането в Туле на човек, носещ Меча, бележи началото на Първото изпитание. Моля, сложете оръжието на олтара и изпитанието официално ще започне.

С блеснали очи Орландо пристъпи към олтара от бял диамант. Подобно на меча в ръката му, олтарът бе изключително древен.

„Това е исторически момент — помисли си той. — Исторически на ниво, нечувано в никоя част на света”.

Задържа меча над жлеба, който сякаш пасваше точно на оръжието.

Кардинал Мендоса се взираше напрегнато в царя си, затаил дъх в очакване.

Хлоя гледаше гордо Орландо, а на лицето и се четеше смес от амбиция, обожание и похот.

Орландо заби меча в белия каменен олтар и за миг той блесна с неземна сребриста светлина, която освети лицата им.

— На добър час и успех на всички ви — каза сър Бьорн. — Изпитанието на градовете започна.

ТРОЙНИТЕ АРКИ

Моментално в другия, вътрешния край на тунела, може би на километър от тях, също блесна сребриста светлина.

Но светлината разкри и нещо в самия тунел — серия тройни аркади, минаващи напречно на тунела. Едно беше ясно — че за да стигнеш до града, трябва да минеш през всички тях.

— Какво е това? — попита Орландо.

— Големия булевард на града — отвърна сър Бьорн. — Дължината му е около километър. Всеки от трите града има подобен булевард, който се защитава от седем тройни аркади. Само онзи, който знае тайната им, може да мине през тях. Другите ще загинат.

Орландо се намръщи. Погледна тройната арка, която се издигаше пред него.

— Значи едната арка е безопасна, а другите са капани?

— Да.

Орландо погледна Мендоса.

— Кажи ми, че знаеш как да избереш правилната арка.

Мендоса кимна.

— Разбира се, ваше величество. Позволете да ви покажа.

Мендоса извади снимка на триъгълната плоча с липсващото парче и като я използва по определен начин, ги преведе през всички седем тройни аркади.

Така минаха през Големия булевард на Туле, следвани от двайсетимата швейцарски гвардейци.

Бяха толкова погълнати от преминаването на арките, че така и не забелязаха, че таванът и подът на дългия тунел са направени от сиви правоъгълни камъни, всеки с дължина над два метра и няколко стъпки ширина.

Накрая, след като минаха благополучно през последната аркада, се озоваха в просторна подземна зала, където сребристата светлина беше по-ярка.

— Господи! — промълви Хлоя.

Ченето на Мендоса увисна.

А Орландо само се усмихна.

ГРАД ТУЛЕ

Намираха се на ръба на нещо като гигантска фуния, която потъваше в земните недра.

По нея се спускаше път, вървящ на колосална спирала, като на едно място я пресичаше зрелищен мост с купол с открити страни в средата.

По дължината му имаше бойници и бастиони, храмове и арки, а замък на много нива свързваше спиралния път с моста.

Източникът на ярката сребриста светлина се намираше в гигантска бездна, на самото дъно на фунията, където стените й ставаха отвесни.

Ефирното сияние идваше от каменна врата в стената, в долния край на отвесна стълба. Сега светлината беше силна, но видимо отслабваше.

— Хранилището на Туле — каза сър Бьорн. — Там трябва да отнесете Меча. Там ще го заредите.

Орландо се обърна, изпълнен с енергия.

— Добре — каза той. — Кардинале? Можеш ли да изпълниш задачата? Заради сеизмичните смущения няма да можеш да се обадиш за помощ.

— Цял живот очаквам този момент, ваше величество — отвърна Мендоса. — Ще успеем. За вас.