Мэтью Рейли - Трите тайни града

Орландо кимна.

— Отлично. Хлоя, ти ще заминеш за Ра с Шлема. Аз ще видя докъде е стигнал Малик с търсенето на Боздугана и щом го намерим, ще го занеса в Атлас.

И тъй кардинал Мендоса остана и с отряда си от двайсет швейцарски гвардейци започна да планира спускането в тайния град Туле.

Орландо и Хлоя си тръгнаха, водени от сър Бьорн.

Върнаха се през дългия тунел, минаха под безопасните арки и стигнаха до спиралното стълбище във вътрешността на скалата.

Сър Бьорн се сбогува с тях и не след дълго те летяха обратно към Рейкявик.

Така и не видяха какво се случи на Големия булевард минути след като си тръгнаха.

Не видяха как полираните правоъгълни плочи по пода и тавана се отварят като врати или по-скоро като капани на каменни ковчези, каквито бяха всъщност — точно като онези при Големия кръг в Долния свят.

Кардинал Рикардо Мендоса и швейцарските гвардейци също не видяха отварянето им.

Те стояха на ръба на огромния фуниевиден град Туле и планираха как да преминат по спускащия се спирален път.

И тогава го чуха.

Дълбоки, смразяващо напевни гласове от Големия булевард, подобни на припяване на някакъв нечестив хор.

Триста гласа произнесоха като един:

— Кушма алла?

— Какво беше това? — попита най-близкият до Мендоса гвардеец.

Кардиналът се облещи.

— Пазителите на това място.

Следващото нещо, което чуха от дългия тунел, беше ритмичният тропот на триста чифта тежки крака, който се засилваше.

— Тръгвайте! — извика Мендоса на хората си. — Бързо!

В същия момент в другите два тайни града се случи подобно нещо.

Защото и в тях имаше стотици древни ковчези.

И те също започнаха да се отварят.

Защото когато се отвореше първият град, се отваряха и другите два.

МИНАТА И ЗАТВОРЪТ

ЦАРСКИ ЗАТВОР ЕРЕБ.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ: НЕИЗВЕСТНО

27 НОЕМВРИ, ЧАС: НЕИЗВЕСТЕН

Когато най-сетне се събуди, Джак с изненада откри, че е изправен.

Е, не точно изправен. Наклонен назад под ъгъл.

После осъзна, че е сложен на ръчна количка и ръцете и краката му са вързани за нея с яки кожени ремъци. Главата му също беше обездвижена и завързана за дръжките на количката с ремък, който запушваше устата му.

Намираше се в товарния отсек на някакъв военен самолет, който се намираше във въздуха — двигателите му боботеха.

Двама мъже с черни униформи го видяха, че се е събудил, и извикаха Яго, който седеше наблизо със слушалки, заглушаващи шума.

Яго погледна небрежно към Джак и кимна на единия от мъжете.

Онзи тутакси фрасна Джак в лицето с приклада на автомата си и светът отново потъна в мрак.

Джак се събуди от внезапна ярка светлина.

Сваляха го от задната рампа на товарния самолет под ослепителното слънце навън.

Лъхна го гореща вълна. Пустинна жега.

Джак примижа срещу ярката слънчева светлина.

Различи огромно море от дюни, продължаващи почти до хоризонта. Океанът беше зад него. Намираше се на малко летище между морето и пустинята.

Над него се издигаше гигантска скелетна структура — конвейер, монтиран на високи метални пилони. Бешe виждал подобни в мини за добиване на желязо. Конвейерът беше дълъг към петстотин метра и идваше някъде от вътрешността, достигайки до бетонен кей до пистата, където стоварваше сива руда в трюма на товарен кораб.

"Пустиня на бряг — помисли си Джак. — Може би Северна Африка?"

Внезапно Яго се появи пред него.

— До най-близкото населено място има седемдесет и пет километра, капитане — каза той. — От трите ти страни има само пустиня, а от четвъртата е морето. И всичко това е моя собственост. Дори да успееш да избягаш, няма да изкараш и един ден навън.