Мэтью Рейли - Трите тайни града

Ставаше по-плътна, по-тежка.

— Съветвам те да не си въртиш прекалено главата, капитане — каза Яго. — Много скоро тя ще остане в положението, в което се намира. Не искам да прекараш остатъка от живота си с пукнат шиен прешлен.

Вече задъхан, Джак бързо обърна лице нагоре и почувства как сиво-черното вещество притиска главата му, краката и гръдния кош.

Ставаше осезаемо по-плътно.

— Реакцията между сивата материя и водата е забележителна — каза Яго. — Учените ми твърдят, че на молекулярно ниво се формира нещо, известно като експоненциална решетка. Нещо като верижна ядрена реакция. Всяка връзка, направена между сивата материя с водната молекула, създава сто други, поради което такова малко количество прах може да втвърди цялата вана. Процесът е свързан и със специалните свойства на водата, като способността и да преминава в твърдо състояние като лед.

Изведнъж Джак чу серия зловещи пукания и за негов ужас натискът внезапно се промени — сиво-черното вещество около него започна да се втвърдява.

Джак стисна зъби от болка.

— Затворниците ми са тук заради различни престъпления — каза Яго. — Някои са откраднали от господарите си. Други са били хванати да кроят заговори. Трети, подобно на брат ми, са се провалили в изпълнението на царските си задължения. Някои са убийци и изнасилвачи. А сред тях си и ти — човекът, който се осмели да се опълчи и на четиримата царе.

Тъмното вещество около Джак вече беше напълно втвърдено.

Яго го гледаше как лежи във ваната, която вече беше тъмносива плоча. Цялата задна половина на тялото на Джак, както и ръцете му, бяха сковани от веществото. Предната му половина и голите му гърди стърчаха от нея.

— Изглежда, че течният камък се е втвърдил, но процесът още не е завършил. Ще се охлади още. И подобно на всичко, което се охлажда, ще се свие и бавно ще започне да те притиска. Първо кожата, като причини разкъсвания на някои места. После — много бавно, в продължение на месеци и години — ще напука костите ти. Черепът ти ще го усети най-напред като постоянен твърд натиск. После ще дойде ред на раменете и краката. Ще получаваш вода и хранителни вещества, колкото да оставаш жив, ако подобно състояние може да се нарече живот. Ако изхвърлиш нещо, ще бъде върху теб. Не се безпокой, ще свикнеш с миризмата. Присъдата в затвора Ереб е присъда на доживотна болка и агония. Вслушай се в писъците на онези около теб. Обожавам този звук. Той ме успокоява. Приспива ме нощем. Скоро и твоите писъци ще се присъединят към техните, капитане. Гласът ти ще се включи в хора на прокълнатите. Спи, ако можеш. Мечтай за спасение, ако искаш. Но знай, че това ще си остане единствено мечта. Никой освен мен не знае къде се намира това място, а стражите ми не могат да го разкрият, защото са родени тук. Не, Джак Уест-младши. Това е мястото, на което ще умреш. Защото за повече от пет хиляди години писана история нито един затворник не е избягал оттук.

След като течният камък се втвърди, плочата на Джак беше вдигната в изправено положение и монтирана на Стената на страданието до тази на Хадес.

От позицията си — вграден в плочата, с ръце зад гърба — Хадес бе наблюдавал цялата зловеща процедура. Щом Джак се озова на стената до него и Яго си тръгна, той заговори.

— Срещаме се отново, капитане.

— Така е.

— Имаш ли някакъв хитър план за измъкване?

— Не. Надявам се обаче приятелите ми да измислят нещо.

— Няма смисъл да се надяваш — рече Хадес. — Всякакъв опит за спасяването ти ще бъде безразсъден. Всеки, който се опита да те измъкне от този затвор, само ще си осигури място на тази стена. Ти преодоля Долния свят, капитане. Но това място е различно. Това не е Долният свят. Това е Адът.

Затворникът oт другата страна на Джак беше изгубилият разсъдък, който непрекъснато дрънкаше нещо.

И не спря нито за момент. Говореше за невинността си и за "гласовете, които ме накараха да го направя". Някои от другите затворници на Стената му завикаха:

— Млъкни, Рубълс!

— Затваряй си шибаната уста, превъртяло копеле!

— Елате и ми я затворете сами, жалки кучи синове — отвърна им безумецът.

После започна да пее.

— Сто бутилки на стената, сто бутилки бира…!

Джак затвори очи и се опита да се изключи.

Долу в недрата на древния затвор човек не можеше да каже дали е ден, или нощ.

Мълчаливите стражи на Яго обаче включваха и изключваха осветлението в пещерата на всеки дванайсет часа, като по този начин имитираха денонощния цикъл.