Мэтью Рейли - Трите тайни града

През последните часове на първия си "ден", докато Рубълс пееше, Джак пак огледа пещерата.

Тя имаше само един вход — широката кръгла дупка в тавана, от която се беше спуснал асансьорът.

Намираше се на деветдесет метра над пода.

Нямаше стълба, която до стига до нея. Беше недостъпна.

Ясно беше защо никой никога не е успял да избяга оттук.

Изведнъж светлините угаснаха.

През първата си нощ в затвора Джак спа на пресекулки. Втвърденият течен камък около него беше безмилостен. Все още го усещаше как стиска тялото му. Първите два пъти, когато се събуди, Рубълс още пееше. За щастие, при третото събуждане безумецът също беше заспал.

„Слава богу“ — помисли си Джак.

Продължи да дреме, докато най-сетне изтощението надделя и той потъна в дълбок сън.

Но после, по някое време през първата нощ, докато всички около него спяха, го събуди ослепителен лъч, насочен в очите му. Джак се осмели да допусне надеждата, че някой е дошъл да го спаси.

Пред плочата му стояха двама мъже, сенки в нощта.

Единият беше Яго.

— Ето го — каза той.

Джак примижа срещу светлината на фенера.

Вторият мъж не помръдна. Взираше се в Джак. Беше горе-долу с телосложението на Яго, което означаваше мускулест, висок и силен.

Гласът му се оказа дълбок и дрезгав.

— Това значи е той — каза мъжът. — Онзи, който причини толкова неприятности. Героят.

— Не е нужно да говориш за мен в трето лице — каза Джак. — Буден съм.

Мъжът се усмихна — снизходително.

— Предвид репутацията ти, капитан Уест, мислех и че ще си… по-внушителен.

— Кой си ти? — попита Джак.

— Просто скромен пазач на фар — отвърна мъжът.

Пристъпи напред и лицето му се оказа на сантиметри от Джак.

Имаше широки лъвски черти и всичко в лицето му беше голямо — големи очи, голям нос, широка уста. Освен това очите му бяха призрачно сиви.

— Приятно ми е да се запознаем, капитане — каза той. — Може и да не го знаеш, но със стореното от теб на Големите игри ти наруши естествения ред на царския свят и даде възможност на онези от нас, които биха искали да издигнат нов цар, който да управлява планетата.

— Кой си ти? — отново попита Джак.

Мъжът с бледосивите очи сякаш се замисли върху въпроса.

После на лицето му цъфна широка лъвска усмивка.

— Аз съм Хардин Ланкастър XII. Лорд и пазител на Стражевата кула на град Атлас, третият от Трисмагите. Онези, които ме познават, ме наричат Сфинкса.

Мъжът обърна глава.

— Колкото и да си интригуващ, капитане, трябва да тръгвам. Имам среща с джентълмена, който плати за залавянето на осиновената ти дъщеря на Рицарите на Златната осмица.

При споменаването на Лили очите на Джак се разшириха. Мъжът с бледите очи сякаш изпита удоволствие от реакцията му.

— Наслаждавай се на остатъка от живота си, Джак Уест-младши, колкото и окаян да е той. И знай, че това се случва на героите.

После фенерчето угасна, стъпките на двамата посетители заглъхнаха в мрака и не след дълго пещерата около Джак отново потъна в тишина.

ВЪВ ВЪЗДУХА

НАД АТЛАНТИЧЕСКИ ОКЕАН

ЧАСТЕН САМОЛЕТ НА ОРЛАНДО

27 НОЕМВРИ. 18:00

Орландо Комптън-Джоунс лежеше гол с ръце на тила в разкошното голямо легло в спалнята на частния си „Гълфстрийм“ и гледаше как Хлоя Карнарвън, също гола с изключение на червените обувки с високи токове, влиза в банята.

Преди малко се бяха отдали на страстен секс, подпрени на стената.

Орландо обичаше да прави секс с Хлоя. Само на двайсет и пет, тя беше млада и в отлична форма. Тялото и бе стегнато и отзивчиво на всички правилни места. И докато я слушаше как стене от движенията му, той се питаше дали младите мъже знаят как да доставят още по-голямо удоволствие на една жена.

Освен това беше умна…

Компютърът му издаде мелодичен звън. Защитената линия. Линията на монарха.

Той стана, наметна се с халат и чукна клавиатурата.

На екрана се появиха лицата на двама от другите царе, както и на царския тъмничар Яго.

Царете бяха видимо по-млади от Орландо, жребци под четирийсетте.

Благодарение на хаоса в края на Големите игри те бяха заели наскоро троновете си.

Американецът Колдуел беше новият Цар на Морето. Баща му беше посечен при безредиците в края на Игрите.

А китаецът Си беше новият Цар на Небето. Роденият му в Тибет предшественик беше убит в същото меле — без наследник, тъй като двамата му синове бяха участвали и загинали в Игрите. Съгласно изричните му инструкции короната му беше предадена на Си.