Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Такъв си е Зекс.

— Освен това ми каза да ви съобщя, че има допълнителния пакет за господаря на Атлас.

Йегер Айнс кимна.

— Ще му предам. Благодаря, скуайър Ахт.

Докато слушаше разговора им, на Лили й призля. Убиецът на родителите на Скай Монстър се забавлявал!

Освен това забеляза системата на наименование. Беше на най-прост немски.

Йегер Айнс означаваше Ловец Едно.

Йегеp Зекс — Ловец Шест.

Йегер Ахт — Ловец Осем.

— Насам. — Йегер Айнс я поведе.

Лили стъпи на каменния кей и се огледа.

Бойната шейна все още беше монтирана за корема на подводницата. До голямата "Акула" на кея беше привързана друга огромна машина — хидропланът "Херкулес", от който бяха избягали във Венеция.

Гигантските му криле бяха сгънати, което му позволяваше да мине през морската порта.

На съседните кейове имаше по-малки превозни средства — "Хъмви", джип и хеликоптер "Москито".

Огромна като небостъргач скала се издигаше от пристанището и чезнеше в мрака високо над пещерата.

Беше абсолютно грамадна, с правоъгълно сечение и висока почти сто метра.

По напълно oтвеснитe й стени имаше старо стълбище, но си личеше, че стъпалата не са били използвани от доста време. Към скалата беше прикрепен модерен товарен асансьор като онези, които могат да се видят по строежите, и Лили беше бутната от похитителите си в него.

Асансьорът запълзя нагоре по скалната стена и се изкачи на върха.

Върхът на кулата беше гол, полиран до блясък и по краищата му нямаше парапет. Докът с подводницата се намираше далече долу.

Когато слезе от асансьора, заобиколена от рицарите, Лили видя голяма осмоъгълна маса, поставена на осмоъгълна платформа, до която се стигаше по осем стъпала.

Широк балкон, изсечен в северната страна, осигуряваше панорамна гледка към Неапол и Везувий, великолепни под лъчите на следобедното слънце.

До осмоъгълната маса и непосредствено до главозамайващата пропаст имаше две средновековни клетки, окачени на Т-образна дървена рамка. Едната беше празна, а в другата…

— Алби! — извика Лили.

Опита се да изтича към него, но рицарите от двете и страни я задържаха.

— Хайде, хайде — каза Йегер Айнс. — Не те доведохме тук, за да сте заедно. Не…

Айнс кимна към платформата от другата страна на пропастта.

На нея стояха двама души и чакаха търпеливо.

— … доведохме те да се събереш с тях.

Лили се загледа през пропастта към мъжете на платформата.

Не беше срещала по-високия от двамата — може би на петдесет, с широко, подобно на лъвско лице и светлосиви очи.

Вторият мъж носеше прозрачна медицинска маска, покриваща долната част на лицето му. Очите му над нея горяха от омраза и ярост.

Той беше по-млад от първия и въпреки маската на лицето му Лили го позна моментално.

Дион Десакс.

Последният път, когато беше видяла Дион, бе по време на хаоса в края на Големите игри.

Дион беше устроил засада на нея, Джак и Плашилото по склоновете на планинския дворец на Хадес и бе насочил пистолет към Джак — и беше застрелян в тила от Алби, който се бе появил в последния момент от другата страна на планинската пътека.

Куршумът беше излязъл през лицето на Дион и той бе паднал. Лили бе сметнала, че е мъртъв, и в бързината да се махнат от онова място определено не си беше направила труда да провери.

— Куршумът мина през бузата ми, Лили — каза Дион през пропастта, сякаш и беше прочел мислите. Гласът му беше завален. Куршумът явно беше отнесъл част от небцето му.

Дион, навремето така красив и богат и говорещ само за това, че е и едното, и другото, сега бе нещото, което презираше най-много — грозен и обезобразен, с уста, която не можеше да говори нормално.

— Куршумът, изстрелян от него. — Дион посочи затворения в клетката Алби. — Баща ти съсипа Игрите, а този — Дион отново посочи обвинително с пръст Алби — съсипа ли цето ми! Не си мислиш, че бих оставил подобно безчинство ненаказано, нали?

— Дион, аз…

— Скоро ще ме наричаш другояче, малка кучко — прекъсна я той. — Утре ще проведа конферентен разговор с другите трима царе. И като истински и потвърден наследник на сваления Хадес ще получа короната, титлата и царството на баща си. Тогава ще се обръщаш към мен с ваше величество.

"Дион, корони, царе…"

Умът на Лили още се мъчеше да навакса.

Значи Дион беше платил на Рицарите на Златната осмица да убият Джак. Но бе поискал нея и Алби живи. А сета той беше цар. От всичко това я побиха тръпки.