Мэтью Рейли - Трите тайни града

Но тя нямаше намерение да го покаже.

Обърна се към по-възрастния мъж до Дион.

— Кой сте вие?

Мъжът се усмихна и зловещите му сиви очи проблеснаха.

— Толкова много приличаш на баща си — каза той. — На осиновителя си, искам да кажа. Капитан Уест. И двамата имате такава решимост, такова непокорство. Приятно ми е най-сетне да се запознаем. От години следя прогреса ти. Аз съм сър Хардин Ланкастър, пазител на града Атлас, но можеш да ме наричаш Сфинкса.

— Защо сте тук? — попита Лили.

— Oт дълго време съм нещо като ментор на младия Дион — каза Сфинкса. — Освен това съм — как да се изразя? — неприлично богат и преди официалната си коронация Дион се нуждае от някой, който да доплати услугите на рицарите. Те определено не са евтини, но гарантират резултати.

— Каква беше цената? — чу се да пита Лили, като местеше поглед между Сфинкса, Дион и Йегер Айнс.

— Доплащането е един гръцки остров, който притежавам — каза Сфинкса. — Koгато утре бъде официално обявен за цар на Долния свят, Дион ще прехвърли на рицарите собствеността върху индийските щати Андхра Прадеш, Тамил Наду и Керала.

„Дион. Цар“ — с ужас си помисли Лили. В царския свят очевидно нямаше значение дали новият владетел е безумец с убийствени намерения.

— Мислех си, че баща ми също трябваше да бъде убит — каза тя. — Това не беше ли част от поръчката?

— Оказа се, че баща ти е преследван и от царския тъмничар — отвърна Сфинкса. — За рицарите е абсолютно неподходящо да се конкурират с царски служител, макар че понякога такива неща се случват. Затова се споразумяхме с Яго в Лондон и му предадохме баща ти. Рицарите и царският тъмничар са си сътрудничили по този начин няколко пъти през вековете. Със затварянето на Уест в Ереб и довеждането ти тук рицарите изпълниха поръчката си.

— И какво следва? — попита Лили, като се мъчеше да не трепери. — Защо трябваше да ни залавят живи?

Дион беше онзи, който и отговори.

— Сега животът ми е обречен на постоянна болка, Лили. Болка, причинена от теб и Албърт. Трябваше да бъдете заловени живи, за да ви върна услугата и да ви причиня подобна болка. Физическа за Албърт. И мъчението да гледаш за теб. О, Лили. Онова, което ще направя, сигypнo ще има физически последици за теб. Ще изтезавам Албърт, докато не започне да ме умолява — да ме умолява — да умре, след което ще го убия пред очите ти.

Лили погледна Алби в клетката.

И тогава, за изненада на всички, навсякъде из замъка завиха сирени.

Йегер Ахт дойде при Йегер Айнс.

— Сър. Малък хеликоптер току-що е кацнал аварийно в гората в източната част на острова. Според регистрационния номер машината е наета в Неапол. Изглежда, че някой турист е решил да се забавлява.

Йегер Ахт подаде на шефа си таблет.

На екрана Йегер Айнс видя паднал хеликоптер на долната част на източния склон на острова, почти забит в някакви укрепления. Подпорите му за кацане бяха огънати, но фюзелажът изглеждаше почти непокътнат.

В пилотската седалка имаше самотна фигура с клюмнала глава.

Йегер Айнс впери поглед в екрана. После погледни Сфинкса.

— Уест в Ереб ли е?

— Видях го с очите си там снощи, вграден в камък — отвърна Сфинкса.

Айнс кимна на Ахт и каза:

— Изпрати двама скуайъри.

Двамата скуайъри приближиха предпазливо хеликоптера с готови за стрелба оръжия.

Машината лежеше с носа надолу при разпадащ се тухлен зид в края на източната гора на замъка.

Двамата скуайъри погледнаха отпуснатата фигура в пилотската седалка. Човекът не помръдваше. Все още беше със закопчан колан и със слушалки на главата…

…и изведнъж той оживя, в ръцете му се появиха два пистолета, които стреляха бързо и двамата скуайъри се строполиха с дупки в гърдите.

Пилoтът разкопча предпазния колан и слезе от хеликоптера. Грабна оръжията на мъртвите скуайъри и закрачи към най-близкия вход на многоетажния замък.

— Кой е този? — попита Айнс.

— Сътрудник на Уест — отвърна Ахт.

Йегер Айнс повдигна вежда.

Стоящата наблизо Лили чу думите на Ахт и надеждата и се съживи.

На екрана на Айнс се виждаше мъж, който влизаше в замъка с пистолети в ръце; гледаше свирепо право към охранителната камера.

Матрица от векторни линии покри лицето на мъжа.

— Според лицевото разпознаване името му е Джулиъс Адамсън — каза Йегер Ахт.

Джулиъс Адамсън вървеше бързо през градините и дворовете на замъка Арагон. На лицето му беше замръзнала убийствена физиономия.

Не му отне много време да стигне до дома на Рицарите на Златната осмица.