Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Жена му се казваше Ерико…

Йегер Айнс се намръщи.

— Тя беше хирург. Децата им се казваха Кейлъб и Уилоу. И двамата харесваха Лего и Майнкрафт. Момичето обичаше футбол и да се облича като Жената чудо…

Лили захлипа.

Алби стисна зъби.

— Кажи им го, Джулиъс! — извика той, мъчейки се да вдъхне сила на приятеля си.

— Те бяха обикновени и почтени хора — каза Джулиъс, загледан кръвнишки в Йегер Айнс. — А ти си просто един побъркан шибаняк.

Айнс не каза нищо.

Просто се обърна и кимна на един скуайър до стената, който дръпна една ръчка и внезапно клетката на Джулиъс се откачи от рамката, полетя в дълбоката деветдесет метра пропаст и падна с плясък във водата на дъното на пещерата, до подводницата „Акула“.

Джулиъс — с отрязани ръце и в агония — се озова под водата сред буря от мехурчета.

Не беше много дълбоко и секунди по-късно стигна до дъното, където видя пет-шест други клетки като неговите, във всяка от които имаше хора, всичките без ръце, всички отдавна мъртви.

Това беше последното, което видя Джулиъс Адамсън.

Той затвори очи, пое си дъх и напълни дробовете си с вода. И в последния миг, преди всичко да потъне в мрак, намери покой, защото знаеше, че скоро ще бъде със своя брат, когото обичаше.

— Кучи син! — изкрещя Лили на Йегер Айнс. — Всички сте кучи синове!

— Не! — Айнс се обърна и очите му проблеснаха. — Ти направи това! Твоят баща го направи! Вие влязохте в свят, който не разбирате, и плащате за последствията от собственото си невежество! Да не би да си мислиш, че съм просто наемник? Аз и моите рицари много добре знаем, че съдбата на света виси на косъм. Ние сключихме нашите съюзи за времената, които предстоят. Подготвихме се. А вие? Не, защото не разбирате. Но ще разберете.

И подаде оръжието-арфа на Дион.

— Принце…?

Айнс кимна на рицаря до стената. Той завъртя клетката на Алби над пропастта, на същото място, където допреди секунди се беше намирала тази на Джулиъс.

— О, Господи, не… — промълви Лили. — Дион, моля те, ще направя всичко. Моля те, не го наранявай…

— Да не го наранявам ли? — озъби се Дион.

Отиде при Лили и свали маската си.

Лицето му беше отвратително. Ужасно обезобразено. Кожата на дясната буза беше извита по невъзможен начин. Скулата му изглеждаше като стопен восък, а устата му беше отпусната в ъгъла, разкривайки зъбите.

Дион се ухили с отвратителното си лице.

— О, ще го нараня, и още как. Ще го накарам да си плати за това, което ми причини.

И тръгна към клетката на Алби, като лениво поклащаше оръжието.

Лили се помъчи да се отскубне от държащите я рицари.

— Не…!

Дион застана пред Алби, който беше безпомощен в клетката си.

— Здрасти отново, Албърт — каза той. — Лиших се от значителна част от царството си заради теб, така че възнамерявам да се насладя на всяка секунда.

Вдигна оръжието между лицата им.

Тънката струна проблесна.

— На всяка една секунда.

И с бързината на гърмяща змия Дион замахна и Алби изкрещя от болка, а лявата му ръка се отдели от китката и падна в пропастта.

Лили изкрещя, но пазачите й я държаха здраво.

Тя започнала се оглежда трескаво, надявайки се да открие някой, който да спре това.

Погледът й се спря върху Сфинкса — той просто гледаше Дион с хладка пресметливост.

Тя се обърна към Йегер Айнс.

Той сви рамене.

— Сега започваш ли да разбираш?

И тогава, на това ужасно място, докато Алби се взираше с ужас в отрязаната си лява ръка, се случи нещо много шантаво.

Иззвъня телефон.

Мобилен телефон. Телефонът на Сфинкса.

Той се намръщи и вдигна.

— Да? Кога? Добре, тръгваме.

Затвори и погледна Дион и Йегер Айнс.

— Цap Орландо е открил Туле. Изпратил е хора там и в момента пътува към Атлас. Трябва да съм там, преди да е пристигнал. Другият пакет на борда ли е?

— Да — отвърна Йегер Айнс.

За огромна изненада на Лили Сфинкса я хвана здраво за ръката и я дръпна към себе си. Нима тя беше негова награда?

— Да вървим.

Тя започна да се съпротивлява.

— Не…

— Лили! — извика друг глас.

Беше Алби.

— Лили, върви! Моля те… — изпъшка той. — Моля те, върви. Не гледай това. Не искам да го виждаш.

— Хубаво изявление — каза Сфинкса. — Но истината е, че нямаш избор.

Йегер Айнс и двама други рицари помъкнаха Лили към товарния асансьор, водещ надолу до водния хангар.

Тя заедно с Дион, Сфинкса и рицарите влязоха в асансьора. Йегер Айнс затвори плъзгащата се решетка.