— Алби! — извика Лили. — Обичам те!
В клетката, плувнал в пот и с една отрязана ръка, Алби я погледна в очите и викна:
— Винаги съм те обичал, Лили.
И после изчезна от погледа й, когато асансьорът пое надолу покрай скалната кула.
След трийсет секунди асансьорът спря при водния хангар.
Отведоха Лили при четирийсетметрова яхта "Принцес", спряна до „Херкулес“-а. Луксозната моторна яхта беше голяма почти колкото самолета.
Сфинкса имаше двама свои телохранители и рицарите предадоха Лили на тях.
Сфинкса спря на кея и стисна ръката на Йегер Айнс.
— Докато се срещнем отново, Ловец Едно.
— Винаги е било удоволствие да работя с вас, милорд — отвърна Йегер Айнс.
След това Сфинкса стисна ръката на Дион.
— Ти израсна като чудесен млад мъж, Дионис. Ще бъдеш велик цар, по-велик от баща ти. Не се съмнявам в това.
Лицето на Дион грейна.
— Няма да забравя помощта, която ми оказа в момент на нужда.
Сфинкса се поклони.
После се качи на яхтата след Лили, морската порта се отвори и яхтата излезе през нея и изчезна в нощта.
* * *
ЛОНДОН, АНГЛИЯ
28 НОЕМВРИ, 19:00
В Лондон беше вечер.
Докато Зоуи и Йоланте вечеряха, а Скай Монстър дремеше, Мей Мериуедър седеше пред компютър, осветена от сиянието на екрана му, и продължаваше упорито да търси всичко, което би могло да разкрие местоположението на затвора Ереб.
След два дни безплодно търсене настроението в апартамента във Воксхол беше мрачно. Витаеше атмосфера на отчаяние.
И тогава, докато преглеждаше някаква кралска кореспонденция от Португалия, Мей го видя.
Бързо извика другите да дойдат при нея.
— Мисля, че открих нещо. Тоест, засега е просто теория, но…
— Да я чуем — каза Зоуи.
Мей си пое дъх.
— Добре. Царският затвор се нарича Ереб. В древногръцката митология Ереб е регион от Долния свят, най-дълбокото му място, където цари пълен мрак и се твърди, че е дом на смъртта и страданието.
Завъртя компютъра и посочи документа на него — стар пергамент, изписан на португалски.
— Току-що видях тази бележка за прочутия изчезнал крал на Португалия. В него се споменава подобно място. Писмото е адресирано до братовчедка му Изабела, кралицата на Испанска Нидерландия.
— Господи… — промълви Йоланте. — Има и връзка с царския свят…
— Чакайте, нима има изчезнал крал на Португалия? — изненада се Зоуи.
— Да, крал Себастиан I — отвърна Йоланте. — Едно от най-прочутите и странни изчезвания в историята.
— Крал Себастиан изчезнал след Битката на тримата крале в северната част на Мароко през 1578 година — обясни Мей. — Войската му била разбита, но въпреки дългото търсене никой не го открил. Сякаш просто изчезнал от лицето на земята.
— В царските кръгове на тази битка се гледа като на борба между съперници за африканските владения на Царството на Земята — каза Йоланте. — Себастиан се опитал да убие противника си и изгубил. Не е изчезнал. Заради безочливата му постъпка бил пратен в Ереб.
— Себастиан бил много близък с братовчедка си Изабела — каза Мей. — По-късно тя се омъжила за представител на Хабсбургите и станала второстепенна кралица. Като такава натоварила един слуга да разбере какво се е случило със Себастиан. Когато той най-сетне и докладвал, използвал много специфичен и особен език — а, ето го.
Мей увеличи изображението и започна да превежда:
— Ваше величество. Открих къде се намира обичният ви братовчед. Той е жив, но в окаяно състояние, в царство на пълен мрак, в компанията на Смъртта и Страданието, дълбоко под древна мина на страховития Берберски бряг, на петдесет мили източно от големия робски пазар Ал Джазер. Не посмях да се опитам да го освободя. Подобен опит само би ми отредил същата ужасна участ.
— „В царство на пълен мрак, в компанията на Смъртта и Страданието" — повтори Мей. — Попадала съм на този израз във връзка с Ереб.
— „На петдесет мили източно от големия робски пазар Ал Джазер“ — каза Зоуи. — Къде е Ал Джазер?
— Това е лесно — отвърна Мей. — Град Ал Джазер и днес е известен под същото име, само че произношението се е променило. Ал Джазер е Алжир.
Направиха проверка на собствеността на земята в района източно oт Алжир.
И наистина, там имаше огромна площ частна земя, на която се намираше гигантска открита мина. Според регистрите тя бе собственост на англо-френската минна компания „Брипаризи“.
Читать дальше