Мэтью Рейли - Трите тайни града

Докато пушекът се надигаше и охранителите цопваха с глухи плясъци в течния камък, мъжът в черно се приземи на платформата на асансьора и с плашеща скорост се освободи от парашута, измъкна две автоматично зареждащи се пушки „Ремингтън 870“ от кобурите на бедрата си — чиито цеви, разбира се, бяха предпазени от изрезките — и се втурна през моста към Стената на страданието.

Джак гледаше мъжа с мълчаливо изумление. Той използваше пушките сякаш бяха пистолети, по една във всяка ръка, зареждащият им механизъм му позволяваше да стреля непрекъснато в движение — бам-бам-бам-бам-бам!

До Джак Рубълс започна да крещи от радост:

— Иии-ху! Да! Надупчи ги! Надупчи ги! Да!

Баражът беше абсолютно съсипващ. Мъжът в черно беше същински човек-армия.

Двамата мъже, пазещи Зоуи и хората и, бяха надупчени и паднаха с пръснати гръдни кошове.

Други двама, които не бяха паднали в езерото течен камък, бяха улучени в главите.

Яго извади пистолет, но мъжът в черно стреля и превърна ръката му в пихтия. Яго се завъртя като пумпал и падна, притиснал остатъците от ръката си с другата.

И изведнъж мъжът в черно се озова пред Зоуи, Стреч, Мечо Пух и Джак.

Беше висок над метър и осемдесет и пет и в изключително добра форма. Джак видя, че по жилетката му са закрепени любопитни неща — белезници, ножове, клещи, въже, алпинистки котки, две дихателни маски и — това го накара да погледне отново — горелка.

Мъжът в черно смъкна кислородната си маска и се видя обрулено лице, небръснато и със сурови черти. Беше с тъмна коса и очи, в които проблясваше дяволита интелигентност.

И това не беше единственото особено нещо около очите му.

Те бяха покрити с предпазни очила с черни рамки и жълти стъкла.

— Джак Уест? — каза мъжът в черно. — Аз съм капитан Алойзиъс Найт [5] Knight (англ.) — рицар — Б. пр. , приятел на Плашилото. Той ви видя по телевизията в Лондон и ме прати да ви спася.

Изваждането на Джак от каменната плоча отне известно време.

Яго имаше нагряващо устройство наблизо в случай че някой затворник е умрял или трябва да бъде свален поради някаква причина от Стената на страданието.

Най-общо то представляваше нажежени до червено нагряващи елементи, които се спускаха в сивата плоча и постепенно връщаха втвърдения камък в течно състояние.

Плочата на Джак беше поставена върху него и бавно, много бавно твърдият камък около тялото му започна отново да се превръща в лепкава течност, освобождавайки го от сковаващата си хватка.

Докато чакаха, Алойзиъс Найт стоеше над Джак и оглеждаше пещерата — Стената на страданието, замъка, цялото невероятно място.

— Плашилото ми каза да се подготвя за някаква смахната древна дивотия — каза той. — Но това е повече от дивотия.

— И още как — отвърна Зоуи.

— Виждал съм и по-шантави неща. — Найт сви рамене. — Няма да повярвате какво може да се намери в най-тъмните кътчета на Сибир.

Камъкът около Джак вече беше изцяло втечнен.

Стреч и Мечо Пух го издърпаха със силно жвакане от гъстата субстанция, срязаха кожените ремъци на ръцете му и избърсаха остатъците от сивото вещество по кожата му.

Първата работа на Джак беше да прегърне Зоуи.

— Благодаря, че дойде за мен.

— Не беше кой знае каква спасителна мисия — отвърна тя.

— Важно е желанието. Да проникнеш в древен затвор, oт който няма измъкване? Намериш ли момиче, готово на такова нещо, задължително трябва да се ожениш за него.

— Което и направи — рече Зоуи.

Джак я целуна, след което се обърна към Стреч и Мечо Пух.

— Момчета, изкарайте и Хадес. Ще ни е нужен.

След като те се заеха със задачата, той се обърна към Алойзиъс Найт.

— Сериозно съм ви задължен, капитан Найт.

— Наричай ме Алойзиъс. — Произнесе го като ало-ишъс .

— Та кой си ти всъщност? — попита Джак.

— Ловец на глави. Навремето бях в специалните части. Участвах в една мисия с Плашилото. Спасих му задника. Имам пилот, който в момента кръжи над нас. Казва се Руфъс. После ще се запознаете.

Найт не спомена, че когато е бил в Делта Форс, е бил натопен от правителството и е попаднал в списъка на най-търсените от Министерството на отбраната. Това го беше накарало да мине в нелегалност и да стане един от най-добрите ловци на глави на света, макар и с цена за собствената си глава. Студен, корав и ироничен, той беше най-близкото нещо до човек-армия, което можеше да се намери.

— Е, благодаря — каза Джак. — Както казах, задължен съм ти и не съм сигурен как ще успея да ти се отплатя.