Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Каква е сигнатурата? — попита Йегер Айнс.

— Там е работата, че не е самолет или човек — отвърна скуайърът. — Прилича на… момент. Скоростта му намалява. Добре. Парашут. Да, определено е парашут. Но не е парашутист. Изглежда, че ще ни пропусне и ще падне северно от острова.

— Северно… Елате с мен — нареди Йегер Айнс на двама рицари и се обърна към Дион. — Ваше величество. По-безопасно е да останете тук.

Айнс скочи с рицарите в товарния асансьор и потегли нагоре по скалната кула.

Стигнаха Залата на Кръглата маса и се втурнаха към широкия балкон, изсечен в северния склон на острова.

Алби ги гледаше, все така затворен в малката си клетка.

Светлините на сушата примигваха в далечината. Вдясно Йегер Айнс виждаше обичайните очертания на супертанкери и товарни кораби, влизащи и излизащи от натовареното пристанище на Неапол.

Погледна нагоре.

И го видя.

Парашут — високо в небето, преминаващ на фона на звездите, спускащ се надолу.

Дежурният на радара беше прав — висящото на въжетата нещо не беше парашутист. Ако беше, щяха да го застрелят още щом го бяха засекли.

— Какво, по дяволите…! — обади се рицарят до Айнс.

Докато парашутът се спускаше пред балкона, Йегер Айнс примигна, за да се увери, че не му се привижда.

От парашута висеше танк. Истински боен танк.

Върху него имаше гpyбo изписани думи, осветени от внимателно насочен фенер, закрепен за танка:

Танкът се спусна покрай балкона, цопна в морето и потъна.

— Пропусна — каза Йегер Ахт.

Йегер Айнс продължаваше да се пули с увиснало чене.

— Целта не е била да ни удари — каза той. — А да ни изпрати послание.

Защото това не беше просто някакъв стар танк.

А неговият танк.

Танкът "Чалънджър 2", който беше използвал в Лондон, за да накара Джак Уест да излезе на открито.

И докато му просветваше всичко това, внезапна експлозия разтърси целия ocтpoв и светът на Йегер Айнс полудя.

Айнс рязко се завъртя. Замъкът около него се тресеше.

— Какво беше това?

— Иисусе Христе! — възкликна дежурният в ухото му. — Един супертанкер току-що заседна на южния бряг на острова!

От мястото си на по-високата северна страна на острова Йегер Айнс не беше в състояние да го види, но ако можеше, щеше да остане зашеметен от гледката.

Гигантски супертанкер, доскоро напускащ Неапол като част от дълга върволица бавно движещи се кораби, внезапно беше завил и без изобщо да забавя ход, се бе блъснал в южната крепостна стена на Иския.

Супертанкерът — с размери, сравними с тези на острова — се заби в отвесната стена от южната страна. Разлетяха се камъни и тухли. Носът на кораба излезе напълно от водата и легна върху стената.

— Покажи ми го — заповяда Йегер Айнс, който изведнъж беше изтрезнял напълно.

Големият телевизор на стената оживя и показа картини от охранителните камери по острова. И Айнс с шок го видя на главния екран.

Шибан супертанкер, кацнал върху южната страна на острова.

— Какво става? — попита Йегер Ахт.

И тогава втори супертанкер се появи от нощта, понесе се към oтвеcнaтa скала под наблюдателния балкон на Йегер Айнс…

…и се заби право в морскатa пopтa под него.

Замъкът отново се разтресе.

Останалите рицари надникнаха през ръба на скалната кула и видяха носа на втория супертанкер вътре във водния хангар в основата й.

Освен сюрреалистичната гледка на танк, спускаш се покрай главната им зала, сега имаха супертанкери, забити в двата края на островната им крепост.

— Господа — каза Йегер Айнс. — Въоръжете се. Колкото и невероятно да звучи, атакуват ни.

Долу във водния хангар Дион видя отблизо как вторият супертанкер помита морската порта.

Огромният нос на кораба отнесе решетката и се озова вътре, избутвайки с лекота „Херкулес“-а.

На Дион нямаше нужда да му казват какво се случва.

Островът беше под атака.

„Пръждосвай се оттук“.

Дион скочи в една надуваема лодка, форсира мотора и изхвърча от хангара в нощта.

Горе в Залата на Кръглата маса на Йегер Айнс му се виеше свят.

Това просто не можеше да се случва.

Никой през цялата история — нито принц, нито херцог, нито дори цар — не беше проявявал такова безразсъдство, че да предприеме щурм срещу Замъка на Златната осмица, независимо кого държаха рицарите в ръцете си.

— Кой може да е достатъчно луд, за да направи това? — попита на глас той.

В същия момент две фигури се спуснаха от нощното небе с криле от въглеродни нишки, кацнаха на ръба на балкона и щом краката им стъпиха на полирания под, се освободиха от крилете си.