Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Забрави. Аз съм задължен на Плашилото — отвърна Нaйт. — Той ми показа какво е истинската лоялност и ми напомни кой съм. Така че да приемем, че сме квит. А сега, ако нямате нищо против, какво ще кажете да извадим приятелчето ви от плочата му и да се пръждосваме от това шантаво място?

Хадес беше изваден от плочата си по същия начин като Джак — бавно и внимателно.

— Как ме намери? — обърна се Джак към Найт, докато чакаха.

— Плашилото ми препрати съобщението ти за някакви ловци на глави, известни като Рицарите на Златната осмица. Бях чул това име преди няколко години. Бях на мисия тогава. Чух го на радиочестота, която би трябвало да е сигурна. Намесиха се и отвлякоха един богат швейцарски банкер от Женева, който отмъкнал пари от някакви европейски кралски фамилии. Никой повече не го видя и не съм чувал друго за въпросните рицари. Но преди те да отвлекат банкера, успях да го поръся с джипиес майкродотс, така че видях къде го завлякоха. Първо на някакъв италиански остров, после тук, на брега на Алжир. И си остана тук. С Руфъс си направихме въздушна разходка и видяхме кратера на мината. Видяхме също, че според чиповете банкерът е на километър и половина под повърхността. Зарязах го. В моя бизнес човек трябва да знае кога да приеме загубите. Както и да е, след онази гадост в Лондон преди два дни, дето я предаваха на живо по телевизията, Плашилото ми се обади и каза, че ти си негов приятел и си замесен в това. Каза, че си свестен тип. Помоли ме да те намеря и да помогна. Спомних си за рицарите и веднага се сетих за това място. Долетях тук и хакнах един руски шпионски спътник, следящ африканския бряг. Гледах цял ден за движение в района. — Той кимна към Зоуи. — И посред нощ засякох три топлинни следи да се промъкват от брега — нея и двете и приятелчета. Гледах ги как идват тук и се спускат с асансьора. Изчаках да видя дали ще излязат с теб, но после засякох разговор по радиостанцията между охранителнитe постове, че спасителите ти били заловени. И тъй като асансьорът беше долу и шахтата беше отворена, реших, че е време да се включа в забавата.

Джак кимна.

— Радвам се, че го направи.

— Всички се радваме — обади се Мечо Пух.

— И каква е цялата тази работа? — попита Алойзиъс.

— Имаме много работа — каза Джак. — Трябва да намерим три изгубени града и три легендарни оръжия, иначе всички на планетата ще умрат. Но преди това трябва да измъкна дъщеря си и едно свястно момче, казва се Алби, от базата на въпросните рицари.

— Още една база? — Найт повдигна вежда. — Знаеш ли, обикновено имам принцип да прониквам в една твърдина през ден. Една. Така че по-добре да си заслужава.

Докато Мечо Пух и Стреч продължаваха да работят по плочата на Хадес, Джак запозна накратко Алойзиъс с царския свят — четирите царства, премеждията с Плашилото по време на Големите игри и затвора, в който се намираха в момента.

— Зад истинския свят се крие друг, в сянка — каза той. — Свят на невероятно богатство и влияние, със своя собствена история, аристокрация и правила. От време на време обаче той се меси в нашия свят.

Най-накрая извадиха Хадес от плочата му. Беше изтощен от глад, но иначе добре. Пух и Стреч му дадоха вода, почистиха го и го облякоха в дрехи на Яго, които взеха от замъка.

— И защо са те затворили тук и са отвлекли дъщеря ти? — попита Найт.

— В края на Големите игри направих нещо, което разкъса света им на парчета — отвърна Джак. — Трябваше да се сетя за старата поговорка, че няма добро, което да остане ненаказано.

— Точно затова избягвам добрите постъпки — кисело рече Найт. — Значи Рицарите на Златната осмица държат дъщеря ти и приятеля и?

— Да. Те са много силен противник. Наемни войници, служещи на царските фамилии и съществуващи изцяло извън закона — каза Джак. — Предполагам, че онзи швейцарски банкер е сгазил лука и рицарите са били пратени да се погрижат за него. Предали са го на царския тъмничар и е бил доведен тук. Както казах, от време на време царските фамилии се месят в нашия свят. Именно те разпердушиниха Ню Йорк, Венеция и Лондон, докато се опитваха да ме убият и да отвлекат дъщеря ми.

Алойзиъс се замисли над чутото. Накрая каза:

— Значи задниците, които държат дъщеря ти, са виновни за Лондон? И те са направили онази гадост със семейството във вана, автобуса, хеликоптерите и танка?

— Да.

— И къде е базата им?

— В Италия.

— Имам един въпрос — каза Найт.

— Давай.

— За него е. — Найт кимна към Хадес.