Мэтью Рейли - Трите тайни града

Зоуи въздъхна.

Бяха прецакани.

Яго спря пред нея.

— Госпожа Кисейн, предполагам? Зоуи Кисейн, съпругата на капитан Уест? Наистина сте вярна на мъжа си.

Изсумтя насмешливо.

— Засякохме ви с подводните си термални камери, докато бяхте на километър и половина от брега. И от чисто любопитство ви гледахме как ще изминете пътя дотук. Трябва да призная, че всъщност ми направихте услуга. Беше ми много полезно да видя метода ви за проникване. Вече знам какви предпазни мерки трябва да взема за в бъдеще. Разбира се, охранителите по периметъра, които не забелязваха промъкването ви, ще бъдат застреляни.

Яго се обърна към Джак.

— О, капитане. Казах ти. Никой не се измъква от това място. Надяваше се да бъдеш спасен от приятелите си, но изглежда, че сега официално оставаш без такива.

Точно в момента, в който Яго произнасяше това, самотен самолет летеше високо над северния бряг на Алжир.

Произведен в Русия изтребител-бомбардировач "Сухой Су-37" с възможност за завиване, но не беше собственост на руснак.

Нито на някой приятел на Джак.

Благодарение на поглъщащия радиовълните черен материал, с който беше покрит, той бе невидим за радарите.

Докато летеше над брега, самолетът изстреля малка ракета, която се понесе в нощта.

После черният самолет набра скорост в мъгливото обсипано със звезди небе и се обърна нагоре, докато не застана почти вертикално.

Едва тогава една мъничка фигура скочи от бомбения му отсек.

Беше облечена изцяло в черно — черен шлем, черни дрехи, черни ръкавици и черна жилетка с необичайни инструменти и устройства, както и кислородна маска и парашут. Освен това на гърдите си имаше някакъв къс тубус.

И още нещо — този мъж и Джак Уест никога не се бяха срещали.

Благодарение на почти вертикалния курс на самолета фигурата полетя право надолу, без странично движение. Това беше важно.

Мъжът в черно се понесе към земята с изпънато като копие тяло, с краката напред, достигайки пределна скорост, а целта му…

…беше откритата мина на Яго и по-точно ръждивият навес в средата й.

Докато мъжът в черно летеше като куршум към мината, тя беше ударена от ракетата, изстреляна секунди по-рано от самолета.

Ракетата улучи металния навес с асансьора и го пръсна на парчета. Стените и покривът на навеса се разлетяха, разкривайки широкия кръгъл отвор на дълбоката километър и половина шахта.

След секунди мъжът в черно, който вече падаше със скорост почти двеста километра в час, напълно отвесно влетя право в шахтата и истинската спасителна мисия започна.

Долу в пещерата Яго усети разтърсването от експлозията на повърхността и викна:

— Какво беше това, по дяволите?

Мъжът в черно летеше с убийствена скорост през шахтата, чиито стени профучаваха размазани покрай него.

На сто метра от дъното той активира парашута си и той разцъфна в широката цилиндрична шахта и спря падането му.

Мъжът продължи да се спуска, все още доста бързо, като в същото време освободи четири малки предмета, закрепени за жилетката му.

Яго се оглеждаше изнервено. Може би за първи път през живота си се чувстваше некомфортно на това място.

Хората му на мостовете вдигнаха оръжия.

Цареше пълна тишина.

И тогава, най-неочаквано, от дупката в тавана полетяха четири малки предмета.

С метално дрънчене те паднаха на платформата на асансьора, спряна на нивото на пещерата с камиона на нея.

Гранати.

Които се взривиха.

Безброй бели конфети изригнаха от гранатите и изпълниха пещерата като реещ се сняг.

Полепнаха по униформите на хората на Яго и влязоха в цевите на оръжията им.

Зоуи беше напълно ошашавена.

Тя погледна към Стреч.

— Чаф [4] Нарязани метални ленти, използвани от военните самолети като контрамерки срещу изстреляни по тях ракети — Б. пр. гранати?

Секунда по-късно мъжът в черно се появи от кръглата дупка в тавана на пещерата, увиснал под парашута си…

…с късия тубус, който вече беше на рамото му.

Гранатомет „Предатор“.

Охранителите откриха огън по него — но след първия изстрел автоматите им засякоха, задръстени от изрезките.

Все още с кислородна маска на лицето, мъжът в черно моментално прецени ситуацията. Видя Яго и двамата му хора при Зоуи, Стреч и Мечо Пух пред Стената на страданието. И осемнайсетте дpyги на моста.

Не се поколеба.

Стреля по охранителите на моста.

Реактивният снаряд полетя и се взриви в средата на групата; мъжете се разхвърчаха и паднаха в езерото.