Мэтью Рейли - Трите тайни града

Нисък циментов мост минаваше през езерото, като пресичаше пещерата и минаваше пред замъка. От него се отклоняваха по-малки мостове и изчезваха в тунели, в които влизаха и излизаха постоянни потоци бетонобъркачки, натоварени с някаква тъмносива прах.

Загледан надолу в бълбукащото езеро, Джак внезапно си даде сметка, че е виждал и преди любопитното вещество.

В Долния свят.

Това беше същият димящ конгломерат, който беше изсипан върху заложниците и ги бе удавил, когато техният шампион бе загинал по време на предизвикателството.

Беше го видял и във Венеция, в леговището на ордена на Омега — там монасите го бяха използвали, за да превърнат свой пленник в статуя.

Яго забеляза, че му е просветнало.

— Нарича се течен камък — каза той. — Забележително вещество. Действа също като цимент и в ръцете на опитен майстор може да бъде моделиран във всякакви сложни форми — мостове, колони, замъци, кули, храмове. Когато се нагорещи до подходящата температура, съществува в полутечна форма, което позволява да бъде оформян. Когато се охлади, става съвсем твърд.

Яго се ухили.

— Което ми позволява да го използвам по един особено полезен начин.

Бяха приближили високата стена в края на пещерата и сега Джак видя, че четвъртитите неща по нея не са никакви барелефи или стенописи.

А каменни плочи, във всяка от които имаше човек, чиято задна половина беше вградена във втвърдения течен камък.

Джак преброи шест реда такива плочи, наредени на стената, с по петима или шестима затворници на ред.

Това беше източникът на писъците и стоновете — защото хората в камъка още бяха живи. Не всички крещяха. Някои пъшкаха от болка, други просто бяха провесили глави, а един нещастник дрънкаше нещо неразбираемо, очевидно изгубил разсъдъка си.

Те бяха и виновниците за острата воня на това място. Тъй като не можеха да излязат от индивидуалните си каменни килии, трябваше да уринират върху себе си.

— Това е така наречената Стена на страданието — каза Яго. — Подходящо име.

И докато погледът му се плъзгаше нагоре по стената, Джак го видя — в долния ред, вграден в течния камък, с оголени гърди и разкривено от болка лице.

Хадес.

— Толкова се радвам да се събера със скъпия си брат — каза Яго, като погледна към Хадес. — В царския свят наказанието е ясно и сурово. Това е единственият начин да се гарантира уважение към съществуващия ред.

После махна кожения ремък, покриваш устата на Джак.

Джак впери безпомощно поглед в Хадес.

— Мисля, че си се срещал с моя скъп приятел Владимир Карнов — каза Яго. — Бившият цар на Земята, известен на някои като Хищника.

Джак кимна.

— Чух, че си го убил — каза Яго. — Вярно ли е?

— Да.

Джак пропусна да каже, че беше надупчил Хищника със залп зенитни куршуми почти от упор.

— Ако трябва да сме честни, тогава не си знаел, че е цар — каза Яго. — Хищника беше чудесен човек. Твърд. Силен. Човек с дълбоки убеждения. Липсва ми. Знаеш ли, той обичаше да държи враговете си в цистерни с формалдехид. На малцина им е известно, но вдъхновението за това му дойде при едно посещение тук. Но формалдехидът… ами, не действа по същия начин като течния камък.

Количката на Джак спря пред правоъгълна каменна вана.

Вътре в нея имаше вода.

Двамата стражи го свалиха от количката, разкъсаха ризата му и го сложиха да легне по гръб във водата.

Ръцете му все още бяха вързани зад гърба, а водата достигаше почти до ушите му.

Яго се появи в полезрението му.

Държеше между двата си пръста шипка сиво-черна прах. Приличаше на барут, но много по-фина.

— Това добиваме тук — каза той. — Това е стара и рядка субстанция, срещана само на шест места по света, основната съставка на течния камък. В твърдо състояние визуално и по химически състав лесно може да се сбърка с вулканичните почви като пикрит и ретинит, но е способна на много повече oт тяx. Наричат я каменна прах, сива материя, сив камък и горгонски камък, което е любимото ми название. Благодарение на него древните са издигали колосалните си постройки, от планинския дворец на Хадес до моя замък тук и шестте храма на Голямата машина, която ти възстанови. Позволи ми да ти покажа как действа.

И пусна няколко зрънца от сиво-черния прах във ваната.

Джак моментално почувства реакцията.

Водата около тялото му започна да го притиска и някак да се сгъстява.

Усещането бе ужасяващо и дишането на Джак се ускори.

Той леко завъртя глава и видя, че бистрата вода около тялото му е станала черна и че освен цвета е сменила и състоянието си — от течно в твърдо.