Мэтью Рейли - Трите тайни града

Докато двамата прескачаха от покрив на покрив между широките пролуки, Йоланте видя, че бронзовата армия е само на няколко стъпки под тях, застрашително неподвижна.

Златните летви бяха покрити с хлъзгава кал и множество пълзящи растения, които се виеха в хиляди посоки по покривите.

Когато се качи на второто ниво, Йоланте се препъна в една дебела лиана и падна тромаво през една пролука, но Никой успя да я хване.

Под висящия й крак един бронзов войник обърна безразлично безликата си глава нагоре към нея.

Но не направи нищо.

Продължиха напред и стигнаха до третото ниво, недалеч от моста, където беше спряла Хлоя Карнарвън.

— Хлоя! — извика Йоланте.

На десет метра от нея Хлоя се обърна изненадана. Очите й вече бяха разширени панически от безизходната ситуация.

Отблизо Йоланте видя, че бившата й асистентка е мръсна и изтощена. Йоланте не знаеше, че след като бе долетяла в Южна Америка от Исландия и бавно си беше проправила път до това забравено кътче на джунглата, Хлоя бе прекарала два и половина дни в този влажен и горещ капан, бавно губейки хора, муниции, вода и разсъдък.

Сега се пулеше невярващо на неочакваната поява на предишната си шефка с бръсната глава и насинена, но жива.

— Йоланте?

— Стой там! Знам как да използвам…

В този миг бронзовите фигури се задействаха.

Докато Йоланте пълзеше по златния покрив към моста, следвана от Никой, един бронзов войник внезапно замахна към летвата, на която беше Никой, и я удари с такава сила, че тя се откърти. И за ужас на Йоланте Никой изчезна от погледа й в морето смъртоносни бронзови фигури.

Никой тупна на покрития с мъх златен под на десет метра oт моста и сред десетина блестящи бронзови крака.

Над него се издигаха защитниците на града, обърнали безликите си роботски глави надолу към него.

Гадост!

Най-близката бронзова фигура разтвори юмрук и лъснаха хищни нокти.

— По дяволите… — изпъшка Никой.

Бронзовата фигура замахна. Никой се метна наляво и се озова в краката на друг защитник, който също замахна.

Никой се претърколи надясно и се блъсна в покритата с мръсотия златна стена.

Веднага щом Никой изчезна от поглед, Йоланте се задейства — прескочи последните няколко летви и скочи долу до Хлоя.

Не беше очаквала да доказва теорията си по този начин, но в момента нямаше избор. Трябваше да го направи, при това веднага.

— Това ми трябва! — Тя грабна Шлема на Хадес от ръцете на Хлоя. — Никой!

Погледна назад през първите няколко бронзови редици и видя как Никой избягва замахващите към него нокти, преди да се претърколи до златната стена. Йоланте му хвърли древния шлем.

— Сложи си го!

Шлемът полетя във въздуха, отскочи и се търкулна до крака на Никой.

Смахнатата команда на Йоланте отекна в ушите на Никой.

Умът му забуксува. „Всеки момент ще умра! Защо да слагам проклетия шлем?“

Но все пак успя да заповяда на ръцете си да се подчинят, метна се още веднъж настрани от най-близката бронзова фигура — ударът и попадна в златната стена, — грабна Шлема на Хадес, нахлупи го на главата си…

…и атакуващите бронзови фигури моментално спряха.

Объркани.

Обърнаха безликите си глави наляво, после надясно.

„Търсят ме — помисли си Никой. — Но не могат да ме видят.

Второто ослепява…

Носиш ли Шлема, не могат да те видят".

И така, много бавно, Никой стана и закрачи необезпокояван през редиците бронзови фигури към златния мост, където Йоланте стоеше до все още шокираната Хлоя и последните й бразилски войници.

Щом се отдалечи от бронзовата армия, Никой свали Шлема, даде го на Йоланте и каза:

— Добра теория.

— Благодаря. Да видим дали ще проработи отново.

И с тези думи тя си сложи Шлема и без никакво колебание пристъпи на моста между четиримата сребристи пазители, които стояха в ъглите на купола.

Докато минаваше между тях, те не помръднаха. Останаха неподвижни като сребърни статуи.

Не можеха да я видят, докато носеше Шлема.

А после Йоланте се озова от другата страна на смъртоносния купол.

Стигна до правоъгълен вход в основата на огромната планина с плосък връх.

Входът към хранилището на града.

Йоланте мина през него и изчезна в Светая светих на град Ра.

АТЛАС

Вдигнал високо над главата си Боздугана на Посейдон, Джак Уест заплува — без да го докосват, без да го атакуват — през бронзовите редици в основата на колосалния потънал град Атлас.