Мэтью Рейли - Трите тайни града

После се обади по телефона.

— Ваше величество. Готово.

— Боздуганът у теб ли е? — попита Орландо.

— Както и Оракулът — отвърна Сфинкса.

— Отлично. Отиди с тях при Олтара. Другите две оръжия са у хората ми и те в момента пътуват към Скалата.

— Както наредите — отвърна Сфинкса.

— Ами Уест? — попита Орландо. — Мъртъв ли е?

— Убих го в Атлас — каза Сфинкса, като гледаше право към Лили. — След като го накарах да зареди Боздугана.

— Няма да забравя това, Хардин — каза Орландо. — Ти си добър човек и с настъпването на новия световен ред ще бъдеш награден подобаващо.

— На ваше разположение съм, ваше величество.

Докато затваряше, Лили пристъпи вбесена към него.

— Къде е баща ми?

— Баща ти умря в пиянско сбиване преди двайсет години — отвърна Сфинкса.

— Знаеш кого имам предвид.

— Капитан Уест ми послужи добре — каза Сфинкса. — Но не можеше да му бъде позволено да живее. За да спаси твоя живот, той влезе в града и зареди това за мен. — Той вдигна Боздугана. — И после му спрях въздуха.

Лили пребледня. Изведнъж се почувства много зле.

Голямата яхта набра скорост и се понесе през пролива към целта си — извисяващата се Гибралтарска скала от другата страна.

— Безсърдечен подлец — възкликна Лили.

— Приказвай каквото си искаш, момиче. Думите не нараняват.

— Какво смяташ да правиш с мен? Каза, че не се нуждаеш от таланта ми. Защо тогава просто не убиеш и мен?

Сфинкса й обърна гръб и се загледа в далечната Скала.

— Не мога да те убия — със странен глас каза той. — Все още не.

И в този момент на мостика на яхтата се появи друг човек.

Лили го позна моментално.

Йегер Айнс, лидерът на Рицарите на Златната осмица. Човекът, нает от Сфинкса да я отвлече в Лондон.

— Сър, рицарите и скуайърите ми са под палубата заедно с подкрепленията — каза той. — Въоръжени и готови.

— Имаме няколко часа, преди хората на Орландо да пристигнат в Гибралтар — каза Сфинкса. — Ще ви оставим на километър от пристанището. Ще изминете останалия път с плуване.

Сфинкса се обърна към Лили.

— Хайде, млада госпожице. Да идем при Олтара.

ТАЙНИЯТ АПАРТАМЕНТ НА ХАДЕС

РИМ, ИТАЛИЯ

След като беше заключил, че Гибралтарската скала е Олтарът на космоса, и бе изпратил информацията на екипа, Алби седеше на бюрото си.

Зоуи го извика от дневната.

Алби отиде при нея и я завари да гледа тревожно телевизия. Хадес, който все още се възстановяваше от изпитанията в Ереб, се беше оттеглил в стаята си и спеше.

Водещият новините казваше:

— … в нещо, което може да се опише единствено като странна седмица, с рухване на сграда в Ню Йорк, разрушаване на мост във Венеция, безпрецедентно хакване на глобалните телевизионни сигнали от маскиран мъж, търсещ човек на име Джак Уест-младши, както и, разбира се, ужасния инцидент в Лондон. След всичко това се случи още едно необяснимо събитие — цяла група монаси изчезна безследно.

— Известни като Братството на Свети Павел — продължи водещият, — монасите са тясно свързани с музея Галерия дел Академия във Венеция, който, изглежда, е свързан с инцидента. Всички членове на братството са изчезнали безследно, като са изоставили квартирите си към музея и са взели всичките си вещи, сред които няколко безценни произведения на изкуството и скици. Музеят и Ватиканът отказват всякакъв коментар…

Алби се обърна към Зоуи.

— Орденът на Омега се е задействал.

— Но къде? — попита Зоуи.

— Вероятно да се справи с второто изпитание — каза Алби. — Изпитанието на планините.

Той се върна в кабинета. В него се намираха различните документи и папки, които двамата със Зоуи бяха отмъкнали от замъка Арагон.

Бяха взели документи, телефони, компютри — всичко, което би могло да съдържа информация, имаща отношение към мисията им.

В една от кулите на замъка Арагон Алби бе открил квартирите на рицарите. Те бяха луксозни — големи спални с плазмени телевизори, модерни легла и мебели. Рицарите на Златната осмица живееха със стил.

В една спалня беше намерил два куфара.

„Стая за гости?“ — беше си помислил.

Но след като видя папките в куфарите, Алби просто ги грабна и ги взе със себе си в Рим.

Сега ги отвори.

Прикрепено с кламер към папките писмо разкриваше собственика им — то беше от адвокатска кантора "Лeман Остин и Уилямс" в Ню Йорк и бе адресирано до г-н Дионис Десакс.