Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Той е прав — каза Сфинкса. — Никога не си бил достоен за короната си, Орландо. Никога не си бил подготвен подобаващо. Само вземи тромавите ти опити да отвориш Трите града. Всички щяхме да загинем, ако не беше Уест с хората си. Вземи и самия Уест, твоя избор за шампион на Големите игри. Неговите действия в Игрите създадоха това положение, което означава, че грешката е твоя. Заслужаваш да умреш по този начин. Да ти изтече кръвта на пода. Можеш да кървиш бавно, братовчеде, защото така може да издържиш достатъчно, за да гледаш изпълняването на ритуала.

Сфинкса се обърна към Лили.

— Защото трябва да го изпълня.

Изящната златна порта върху правоъгълния басейн в средата на церемониалната зала беше отворена и Мендоса сложи триъгълната плоча в триъгълното гнездо на дъното.

После, с вързани ръце и крака, Лили беше положена върху нея.

Водата в церемониалния басейн беше дълбока две педи. Покри тялото й и се плискаше около челюстта и бузите й, но очите, носът и устата й се подаваха над повърхността и Лили можеше да диша.

Хлоя мълчаливо снимаше всичко с видеокамера.

Лили се остави мълчаливо на участта си, с празен поглед и пречупен дух.

Джак беше мъртъв.

Приятелите й бяха пръснати по света, а героичните им постижения в Трите тайни града сега се използваха от Сфинкса, Дион и техните приятелчета.

Нищо не можеше да направи. Щеше да умре тук, сама и уплашена.

Докато тя лежеше по гръб във водата, Сфинкса сложи Шлема на Хадес на главата й и постави Боздугана на Посейдон в жлеба в златната порта до краката й. Сините камъни светеха зловещо.

— Храбро момиче. Това е за целия свят — каза той. — Това е благородна смърт и ще бъде бърза.

Затвори портата над нея и извика:

— Отворете тавана!

Йегер Айнс каза нещо в микрофона си и в отговор със силно механично бръмчене нещо в голямата подобна на комин шахта над залата се отвори.

От мястото си в басейна Лили виждаше ясно звездите в полегатата шахта. Тя беше дълга към шейсет метра — абсолютно права шахта, разкриваща правоъгълник oт нощното небе.

Звездите блестяха в правоъгълника. Гледката всъщност беше прекрасна.

Някъде там беше центърът на вселената — в другия край на пътя, прокаран от галактиката Хидра, гледащ към центъра на залата, готова да приеме радиовълните на Стрелец А-звезда, докато минават през пролятата свещена кръв на Лили и триъгълната плоча.

Лили лежеше стоически в басейна с Шлема на Хадес — в ролята на жертвеното агне.

Хвана се, че си мисли за Джак и усмивката му. За специалната усмивка, запазена единствено за нея. И за екипа, който я беше отгледал… за верния и мил докрай Алби и за последните му думи към нея: "Винаги съм те обичал".

Заплака вътрешно.

— По дяволите — прошепна.

В златната порта над нея имаше процеп точно над сърцето и — процеп, който идеално съвпадаше с ширината на Екскалибур.

Мендоса връчи на Сфинкса Меча, зареден от блестящия син камък.

Сфинкса отиде до басейна и спря над Лили.

Внимателно вкара върха на острието в процепа, като го задържа над сърцето й.

Ритуалът бе ясен — забий Меча в сърцето на Оракула.

Лили гледаше към небето.

Помисли си, че ако звездите са последното, което ще види, гледката не е толкова лоша.

С рязко натискане на Меча Сфинкса изпълни древния жертвен ритуал.

Хлоя снимаше целия ужасен акт.

Така първото изпитание беше преминато и течният камък не се разпространи в океаните на Земята като рак, превръщайки планетата в безплодна пустош.

АТЛАС

ТРИ ЧАСА ПО-РАНО

Докато слънцето се спускаше към хоризонта, потопеният град Атлантида остана притихнал.

Нищо не помръдваше с изключение на отделни водорасли, които се полюшваха на течението.

И изведнъж… движение.

При потъналите останки на самолета, който лежеше в основата на гигантския град с форма на пясъчен часовник, с обърнат нагоре нос.

Нещо изхвърча от него — бързо и отвесно, устремено като ракета към повърхността. Нещо като спасителен сал с двама души, вкопчили се в него — Джак Уест-младши и Алойзиъс Найт.

Когато Сфинкса прекъсна въздуха им, на Джак и Алойзиъс им остана време да си поемат още веднъж дъх.

Нямаше начин да стигнат до повърхността с тази глътка въздух. Тя беше прекалено далече, на четирийсет и пет метра.

Джак посочи останките на самолета и заплува към тях. Алойзиъс не разбираше какво е намислил, но поради липса на по-добър план го последва.