Мэтью Рейли - Трите тайни града

СКАЛАТА НА ГИБРАЛТАР

БРИТАНСКА ТЕРИТОРИЯ ГИБРАЛТАР

4 ДЕКЕМВРИ, 03:30

След три дни, в мъртвите часове на нощта, когато цял Гибралтар спеше, три тъмни фигури с водолазни костюми и очила за нощно виждане излязоха от морето от източната страна на Скалата.

Погрижиха се набързо за двамата часови, прерязаха оградата от бодлива тел и бързо минаха покрай табелата ЗАБРАНЕНА ТЕРИТОРИЯ — САМО ЗА ОТОРИЗИРАН ВОЕНЕН ПЕРСОНАЛ. После се промъкнаха в Скалата, бързо се качиха по стълбищата и влязоха в церемониалната зала.

Мечо Пух, Стреч и Алби.

Завариха залата в същия вид, в който я бяха оставили Джак и Алойзиъс — с мъртвите тела на пода, с Екскалибур, забит в камъка в плиткия басейн, и късащите сърцето черни кичури, стърчащи от края на плочата.

Бяха дошли за тялото.

Тялото на Лили.

Бяха предприели тайното пътуване заради приятеля си Джак — който в този момент се намираше в Рим със Зоуи до него, мълчалив и откъснат от всичко, отдаден на скръбта си, — с намерението да приберат Лили, така че поне да може да бъде погребана подобаващо в присъствието на семейството и близките си.

Древната зала с високата подобна на комин шахта се извисяваше над тях. Пазен от Стреч и Алби, Мечо Пух отвори златната порта, наведе се над плочата течен камък и почна да го дяла с чук и длето.

Работеше внимателно, деликатно, за да не повреди лицето на Лили, когато стигне до него.

Стреч и Алби пазеха входа, като от време на време поглеждаха към Пух. Стреч беше въоръжен.

Постепенно Пух разкри още кичури черна коса в течния камък. Опитваше се да сдържи сълзите си.

След известно време длетото проби камъка и се видя човешка кожа.

Много внимателно Мечо Пух махна парченцата и издуха по-малките, разкривайки лицето…

…и се дръпна изненадан.

— Мили боже — ахна той. — Това не е…

И после, изключително странно предвид сериозната мисия, на лицето му цъфна широка усмивка.

— Стреч, Алби! Елате да видите! И се обадете на Джак. Обадете му се веднага!

Интервюто съдържа СПОЙЛЕРИ от „Трите тайни града“. Онези, които още не са прочели книгата, по-добре да не четат интервюто, тъй като то издава много основни моменти от действието.

Добре, Матю, за момент си помислихме, че сме се сбогували с Лили! След смъртта на Либи Гант в „Плашилото“ (по една случайност романът, в който Черния рицар трябваше да съобщи новината на Плашилото), какво мислиш за убиването на главни герои?

И до днес получавам коментари oт фенове за сцената със смъртта в "Плашилото". Отразила се е наистина силно върху много читатели. Но трябва да кажа, че точно това ми беше намерението.

В първата чернова на "Трите тайни града" (ЗТГ) не включих епилога, в който Пух, Стреч и Алби отиват при Скалата на Гибралтар. Така че щях да оставя читателите да тръпнат в очакване до следващата книга, преди да научат, че в жертвения басейн не е Лили. Но след като завърших по подобен начин „Шестте свещени камъка“ (6СК) реших, че постъпвам прекалено жестоко.

Не исках да завършвам романа с потискаща сцена. Помислих си и реших, че ще е по-добре да отведа читателите до самия ръб и да ги оставя там с мъничко надежда, когато Мечо Пух отчупва парченцата камък, вижда кой е, усмихва се и вика: „Обадете се на Джак! Обадете му се веднага!“ (Спомнете си „пратката“, която рицарят достави на Сфинкса от Нова Зеландия — за последно видяхме брата на Лили Александър да живее с родителите на Скай Монстър.)

И все пак в ЗТГ виждаме доста добри герои да умират. Близнаците и родителите на Скай Монстър бяха убити доста брутално. Направих го нарочно — исках смъртта им да бъде внезапна и шокираща, също като смъртта на Гант. И предупреждавам всички — предстои и по-лошо.

(Това е причината и да въведа в тази книга идеята за Посланията от другата страна. Те омекотяват удара на смъртта и според мен дори в разгара на целия екшън и приключения ни предлагат малко нежни моменти — например обичта, с която Лаки пише за брат си, или писмото на Лили до Джак. Тези послания дават на героите шанс да кажат онова, което изпитват наистина, бъдете сигурни, че ще има още от тях в последните две книги от поредицата, при това в ужасни моменти.)

Както казвам винаги, никои герой не може да е в безопасност.

Всички останахме на тръни, когато в епилога на „Четирите легендарни царства “ ковчегът се отвори. Знаеше ли какво ще излезе от него и каква роля ще играят бронзовите човеци с клюнове в „Трите тайни града“?