Мэтью Рейли - Трите тайни града

Да, знаех.

Трябва да посоча ясно, че когато седнах да пиша „Четирите легендарни царства“ (4ЛЦ), бяха минали осем години от излизането на „Петимата велики воини" (5ВВ). Писането на романи за Джак Уест изисква много исторически проучвания и имах нужда да се откъсна от тях за известно време. В годините между двата романа се забавлявах много с писането на самостоятелни книги като "Турнирът", "Планината на троловете", "Великата китайска зоологическа градина", както и един роман за Плашилото — „Плашилото и Армията на крадците“.

И после реших да се върна към Джак.

Помислих си, че ако искам да продължа поредицата за Джак Уест, трябва да планирам всичко до последната седма книга. В същото време исках всяка книга да бъде напълно обособена и самостоятелна история, но и да води към следващата. Сцената с отварянето на ковчега в 4ЛЦ беше идеална за целта — тъкмо участвахме в един див екшън с Джак, а сега започва нещо още по-опасно! Така че да, трябваше да зная какво излиза от ковчега.

След изненадата с появата на Плашилото в „ Четирите легендарни царства “ как стигна до решението да върнеш Алойзиъс Найт, когото не бяхме виждали от романа „Плашилото “ излязъл преди петнайсет години?

Винаги слушам феновете си при представяния на книги, литературни събития, по имейл и в социалните медни. Един от постоянно появяващите се въпроси е „Ще видим ли отново Черния рицар Алойзиъс Найт?“

Черния рицар беше много популярен от появяването си в „Плашилото“. Той беше противоположност на Скофийлд, върховната машина за убиване, добрият тип, тръгнал по лош път. Открай време ми се искаше да го върна. Просто се нуждаех от подходящата история.

Когато замислях сюжета на ЗТГ с ключовата сцена, в която пленяват Джак и го замъкват в древен затвор, от който никой не е успял да избяга, моментът изведнъж се появи — и беше идеален за завръщането на Алойзиъс Найт! Така де, кой друг би могъл да спаси някого от затвор, от който бягството е невъзможно?

(Важно е да се отбележи, че Зоуи, Стреч и Мечо Пух се опитват… и се провалят. Успява именно Найт, като предприема безумно опасен скок право през асансьорната шахта на мината.)

След като вкарах Плашилото в света на Джак Уест-младши (с което показах, че двамата съществуват в една и съща вселена), изглеждаше напълно логично и Алойзиъс Найт да живее в същата вселена. Нещо повече, хрумна ми, че той може да се е сблъсквал с групи като Рицарите на Златната осмица, докато е ловял глави.

Присъствието му, когато Джак вярва, че Лили е принесена в жертва, не беше замислено като повтаряне на момента от „Плашилото“, когато главният герой открива, че Гант е бил убит. Не мога да кажа, че съм го планирал. Пpocтo се случи.

Има доста голям контраст в действието в „Четирите легендарни царства “ и „Трите тайни гради“. В първия роман то се развива предимно в Долния свят, а във втория — едновременно на различни места по света. От самото начало ли го беше замислил така?

Структурно 4ЛЦ е уникален в поредицата за Джак Уест. Това е единствената книга от серията, в която: (а) действието до голяма степен се развива на едно място, и (б) се развива в рамките на много къс период, само два дни.

Исках 4ЛЦ да е бърза, брутална и гадна. По-скоро напрегнат трилър, отколкото мащабно приключение. Времето беше подходящо да инжектирам малко чист адреналин в света на Джак Уест-младши и исках 4ЛЦ да лети като ракета.

При ЗТГ исках да създам нещо също толкова бързо, но и с повече обикаляне по света, както очакват читателите на книга за Джак Усет. Затова действието се премества бързо от едно място на друго — от голям град като Ню Йорк до затънтената делта на Ориноко във Венецуела.

Матю, с всяка следваща книга си мислим, че не можеш да измислиш по-ужасен начин да измъчваш някого до смърт, а ето че тук виждаме задушаване от втвърдяващ се сив камък! Откъде ти дойде идеята за сивия прах?

Много се гордея със сивия си прах! Обожавам го!

Създаването му всъщност се дължеше на необходимостта да обясня как са били създадени всички тези огромни подземни замъци, планински дворци и системи от капани. Исках да обясня, че сивият камък може много лесно да приеме сложна форма и да се постави на място (за него се споменава накратко и в 4ЛЦ в сцената с вагоните със заложниците).

Особено се гордея с топчетата в очите на Медуза в Гробницата на Посейдон. От дете изпитвам особено страхопочитание към Медуза. Митът е страхотен — жена със змии вместо коса, чиито поглед превръща хората в камък. Лeгeндaтa за Медуза е също така много трайна и е оцеляла повече от две хиляди години.