Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Накъде? — беше попитал Руфъс.

— Накъдето и да е — бе му отвърнал Алойзиъс.

След това Алойзиъс се свърза с останалите — Зоуи и Алби в Рим, Мей, Никой и Йоланте в Южна Америка, Мечо Пух, Стреч и Скай Монстър в Исландия — и им каза, че мисията е изпълнена, но на ужасна цена — срещу живота на Лили.

— Не, не може да бъде… — ахна Мей по открития канал.

Никой и Йоланте мълчаха потресени.

— Джак как е? — попита Зоуи.

— С мен е — отвърна Алойзиъс.

— Добре ли е?

— Не бих казал.

— Копелета. Проклети гадни копелета.

После заговори Алби.

— Сделката е била жестока и Лили несъмнено е знаела за нея. Тя умира, но така спасява целия свят от ужасна участ. Но светът не чувства загубата й като нас. Само ние… Гласът му трепна. — Само ние я чувстваме.

Последва тежко мълчание.

— Сфинкса го нямаше — тихо каза Алойзиъс. — Сигурно е продължил към следващото изпитание с тайните, които е получил от… ъ-ъ, церемонията.

Тъй като нямаха какво повече да кажат, се уговориха да се срещнат в Рим и прекъснаха връзката.

След това Алойзиъс отиде в пилотската кабина и седна до Руфъс, като от време на време се озърташе през рамо към Джак.

— Как е той? — шепнешком попита Руфъс.

— В шок. Убиха дъщеря му.

В бомбения отсек Джак примигна, излезе от транса си и отвори нещо на телефона.

Имейл от защитената с парола папка.

От Лили.

Събра сили и го прочете:

Очите на Джак се напълниха със сълзи.

— Винаги ще го помня — прошепна той.

Джак наведе глава и заби поглед в пода, без да го вижда. По бузите му се стичаха сълзи.

Последното, което искаше да прави, беше да продължи напред. От лигавещо се бебе до игриво момиченце на ролери и красива усмихната студентка, Лили беше неговият свят. Приятелят му Никой често казваше, че Джак има специална усмивка, запазена единствено за дъщеря му, и че той — прословутият корав и находчив Джак Уест-младши — би направил за нея всичко, което тя поиска.

Никой беше прав. Всичко, което беше направил Джак, беше за Лили — изправянето срещу смъртно опасни противници, участието в Големите игри, спасяването на света. Всичко това заради нея, заради нейното бъдеще.

А сега нея я нямаше. Нямаше я причината, заради която се бореше.

Но възприемчивата Лили беше разбрала това. И в последното си послание беше написала тези жизненоважни думи: Моля те, продължи да се бориш.

Сега трябваше да продължи — ако не за друго, то защото малкото му момиченце му беше казало да го направи.

Джак пое дълбоко дъх и затвори очи.

— Продължи да се бориш… — каза на никого. — Моля те, продължи да се бориш.

После се надига. И отвори очи.

Твърди като стомана.

— Добре, хлапе — прошепна той. — Ще го направя.