Мэтью Рейли - Трите тайни града

След като вкарах подвизите на Херакъл в 4ЛЦ, в 3TГ исках да разгледам и да обясня произхода на мита за Медуза. Това означаваше да измисля нещо, което може реалистично да обясни цялата история с „погледа, който те превръща в камък“.

Създаването на сивия прах беше ключът към това. Правенето на топчета от него и слаганото им в очите на изображението на Медуза беше същински еврика момент за мен. Направо подскачах и танцувах в кабинета си, кoгaтo ми хрумна тази идея!

Колкото до смъртта чрез задушаване, ами това е просто нещо, от което се страхувам. Все едно да те погребат жив. Идеята да бъдеш физически уловен в такава втвърдяваща се, силно клаустрофобична, напълно обгръщаща те, подобна на бетон обвивка направо ми изкарва акъла. Това би било наистина ужасен начин да умреш. И реших, че щом плаши мен, ще плаши и читателите ми.

Към това трябва да кажа, че в следващата книга за Джак Уест имам още по-добър инструмент на смъртта…

Защо реши трите тайни града да бъдат Туле, Ра и Атлас?

Още откакто написах „Седемте смъртоносни чудеса“ (7СЧ) винаги съм искал ключовата черта в поредицата за Джак Уест-младши да бъдат странните и необяснени места но света. Места като Пирамидите, Стоунхендж и Великденския остров.

Реших, че това включва и митични места като Долния свят (в 4ЛЦ) и прочутите „изгубени“ градове като Ултима Туле, Ел Дорадо и Градът на Атлас (не ми харесва името „Атлантида“, тъй като мисля, че е използвано прекалено много през годините).

Особено ми допадна идеята за тайни градове. Когато обмислях заглавието на книгата, идеята, че един град, който по дефиниция е обширно място, в което са живеели много хора, може да бъде таен, беше нещо, което намерих за страшно интригуващо, а интригата винаги е добро нещо за заглавие.

Ултима Туле винаги ме е интересувал, защото нацистите са си падали по него. Ел Дорадо е мит, който е примамвал мнозина авантюристи да намерят смъртта си. А Атлас… е, това е най-прочутият таен град от всички.

Но нека добавя още нещо. Много добре си давам сметка, че днес читателите често правят справки с Гугъл, докато четат книгите ми. Търсят митове, факти и исторически събития.

Затова се опитах да запазя местата на Туле, Ра и Атлас горе-долу там, където се вярва, че са. Указанията за Туле в ЗТГ например са точно онези, които могат да се открият в древните писания. Наистина се е смятало, че градът се намира на северозапад от Британия. За Ел Дорадо и Атлас имах малко повече възможности за фантазиране, тъй като легендарните местоположения и на двата града са доста размити… и към това можем да добавим щастливия факт, че те никога не са били откривани!

А как ти хрумна да ги свържеш с меча, шлема и боздугана?

Ако искате вярвайте, но в началния етап на планирането на ЗТГ смятах да озаглавя книгата „Трите безсмъртни оръжия", тъй като в нея се разказва за намирането на оръжията и поставянето им в трите града.

Докато чета исторически неща, често попадам на легендарни оръжия и ми хареса идеята да свържа три от тях с някаква ужасна церемония с човешко жертвоприношение. Подобно на трите града, просто намерих всяко едно от оръжията за изключително интересно.

След това се заех да добавя неща към митовете, свързани с тях. Например, харесва ми идеята, че Екскалибур може да е меч, пътувал през вековете от Египет през Рим до Британия и че името „Мечът в камъка" първоначално е било „Мечът в скалата“ (имената се променят във времето, подобно на дълга игра на развален телефон). Наистина се е вярвало, че Шлемът на Хадес прави носещия го невидим. Просто си зададох въпроса „за кого?“. И отговорът ми е — невидим за бронзовите хора. Колкото до Тризъбеца на Посейдон, просто исках да намекна, че времето понякога променя самата природа на нещата — както имената могат да се променят, така и боздуганите понякога могат да станат тризъбци.

Което ни води до Рицарите на Златната осмица. Всички знаем легендата за крал Артур и Рицарите на Кръглата маса. Забавно ли беше да преобърнеш този мит и да ни представиш зли ловци на глави в лицето на Рицарите на Златната осмица?

Също както с Медуза и оръжията, с рицарите се опитвах да обясня страхотна легенда в реални термини. (Когато правя проучвания, много ми харесва, когато попадам на реалистична теория за някоя митична фигура. Например аз съм голям фен на теорията, че крал Артур е бил римски центурион, останал в Британия.)

Във "Великата китайска зоологическа градина" писах, че митовете и легендите придават пo-приемлив вид на реалността, и това беше водещ принцип, когато става въпрос и за Рицарите на Кръглата маса.