Мэтью Рейли - Трите тайни града

Алойзиъс Найт плуваше с него, като внимаваше да не се отдалечава много, за да не се окаже извън защитата на Боздугана.

Заплуваха бавно нагоре пред изумителната скална формация с форма на пясъчен часовник.

Подобно на другите изгубени градове, един-единствен път водеше нагоре. Покрай нето се издигаха кули, куполи, обелиски и дори няколко малки пирамиди. Четири могъщи вертикални колони с размерите на небостъргачи и с прозорци в тях поддържаха горната половина на пясъчния часовник.

Продължиха нагоре, докато не стигнаха до моста в долната част на града — мост с открит купол в средата.

Там, също като другите в техните градове, се натъкнаха на четири сребърни автомата, стоящи като статуи в четирите краища на купола.

Джак си помисли дали да не подмине моста, но реши, че правилата на играта не биха го позволили — трябваше да се изправи срещу сребърните пазители и да ги надвие.

Те не помръднаха, докато Джак и Алойзиъс се приближаваха.

Двамата бяха защитени от Боздугана.

Продължиха още нагоре, като подминаха висока кула и други древни постройки, докато не стигнаха до най-тясната част на огромния пясъчен часовник, където намериха правоъгълен вход.

И когато Джак приближи Боздугана до него, вратата се плъзна настрани.

Така, подобно на Мечо Пух в Туле и Йоланте в Ра, Джак и Алойзиъс влязоха в Светая светих на тайния град Атлас.

Хранилищата в трите тайни града бяха еднакви — всяко представляваше помещение с формата на куб със стени от блестящо злато и олтар в средата, висок до кръста и изсечен от нешлифован диамант.

Златните стени на всяко хранилище бяха покрити с релефни знаци и изображения.

В Туле, където Мечо Пух държеше Меча, стените бяха леденостудени на допир.

В Ра, където Йоланте носеше Шлема, поради постоянната влажност златните стени бяха покрити с пласт зелена плесен.

В Атлас, където Джак и Алойзиъс бяха донесли Боздугана и където всичко бе под вода, златните стени имаха синкав оттенък.

Изображенията по стените се движеха около Джак като образи от сън.

Много от тях той беше виждал и преди.

Голямата пирамида в Гиза, върху която пада слънчев лъч.

Мистерията на Кръговете.

Петимата воини, стоящи зад четирима царе на тронове.

Гербовете на Четирите легендарни царства.

Имаше обаче и такива, които не бе виждал.

Планета и нейната луна.

И скица на четири планини с вертикални шахти в средата, които се спускаха дълбоко в земните недра.

А още едно изображение — репродукция на триъгълната плоча, която бе в центъра на тази мисия и която е била част от Олтара на космоса със Словото на Тот по краищата и изображенията на Меча, Шлема и Боздугана.

Имаше обаче една важна разлика.

Тази плоча не беше показана изправена , както я бе видял Джак.

Не. Тук триъгълната плоча лежеше хоризонтално, гледаща към небето, на дъното на нещо като плитко издължено езеро.

Двамата заплуваха към олтара — голямо парче полупрозрачен подобен на лед камък.

Той бе едновременно елегантен и груб. Страните му бяха неравни, грубо изсечени, докато горната повърхност бе гладка и полирана до блясък. Във вътрешността му пулсираше някакво тайнствено сияние.

В самия център на диамантения олтар имаше светлосин скъпоценен камък с големината на топка за голф, който блещукаше.

Идентичен камък беше вграден и в олтара в Туле.

Както и в Ра.

Джак заплува напред, стиснал Боздугана. Разбираше какво трябва да направи.

Между трите зъба на Боздугана имаше малко гнездо. Размерите му съвпадаха точно с тези на синия камък.

Джак задържа Боздугана вертикално над камъка и внимателно го свали, докато оръжието и камъкът не се докоснаха.

Смътно сияещият олтар се озари от светлина.

Ослепителна бяла светлина блесна от грубия диамант и прониза водата.

Беше толкова ярка, че Алойзиъс закри очи с длан.

И с рязък пукат скъпоценният камък се отдели от олтара и стана едно цяло с Боздугана.

Светеше с ефирна светлосиня светлина, почти като звезда.

— Мисля, че току-що заредихме Боздугана — каза Джак.

Алойзиъс кимна.

— Мисля, че си прав. А сега можем ли да се пръждосаме оттук?

— Напълно съгласен. — Джак включи радиостанцията си. — Мечо Пух? Йоланте? Как се справяте?

В хранилището в Туле Мечо Пух току-що беше изпълнил подобен ритуал с Екскалибур.

В края на дръжката на меча имаше гнездо, което пасваше точно на камъка. И след миг камъкът и мечът станаха едно и камъкът озари дълбините на ледения град Туле.