Мэтью Рейли - Трите тайни града

Нямаше къде да бягат.

Триста бронзови фигури ги приближаваха отпред, а други четири отзад. Сякаш се бяха озовали в бавно затварящо се менгеме.

Джак и Алойзиъс се рееха в наводнения тунел и гледаха напред и назад, хванати в капан.

Двете водещи бронзови фигури вдигнаха ръце, разкривайки страховити остри нокти.

При вида им Алойзиъс се облещи.

— Ох, майко мила…

— Трябва да има начин… — тихо каза Джак. — Мисли, по дяволите.

Бронзовите фигури продължаваха да напредват, ноктите им проблясваха в подводната мъгла.

Алойзиъс Найт изруга.

— Представял съм си смъртта си по какви ли не начини, но не и по тоя. За мен беше удоволствие да те познавам, капитан Уест. Ще се видим от другата страна.

И тогава двете водещи бронзови фигури вдигнаха убийствените си нокти и докато Алойзиъс Найт затваряше очи, замахнаха свирепо към него и Джак.

— Стой!

Затворил очи, Алойзиъс чу гласа на Джак през говорителя на водолазния си шлем.

Той отвори очи…

…и видя блестящ бронзов нокът, спрял на по-малко от десет сантиметра от сърцето му. Друг беше замръзнал пред гърдите на Джак.

А после видя Джак, който се рееше до него в потопения тунел, вдигнал високо над главата си Боздугана на Посейдон.

В последния момент, когато го осени мисълта, Джак грабна Боздугана от колана си, вдигна го пред настъпващите бронзови фигури и извика:

— Стой!

— Какво стана? — попита Алойзиъс.

— Третото управлява — просто отвърна Джак.

— Я пак? — Алойзиъс погледна неуверено неподвижните бронзови фигури.

Те бяха замръзнали като статуи, изправени в стойка мирно, със спуснати отстрани убийствени ръце.

— Плочата ни казва всичко необходимо — обясни Джак. — Първото убива. Второто ослепява. Третото управлява. Боздуганът е Третото оръжие. Мисля, че създателите на плочата са пропуснали думата пазителите. Мечът ги убива. Шлемът ги ослепява по някакъв начин. А пък Боздуганът управлява пазителите на този град. Те трябва да се подчинят на всеки, който го държи.

Алойзиъс отново погледна тълпата бронзови автомати, стоящи абсолютно неподвижно в присъствието на Боздугана.

— Е, адски благодарности, че се сети навреме — каза той. — Тези неща знаят ли английски?

— Не, но мисля, че просто ще се подчинят на Боздугана — отвърна Джак. — Извиках, защото бях уплашен. Но все пак възнамерявам в близко бъдеще да държа Боздугана вдигнат.

Включи сателитната си радиостанция.

— Майко, Стреч. Оръжията позволяват да се мине през пазителите. Повтарям: оръжията позволяват да се мине през пазителите. Мечът ги убива, а Шлемът ги ослепява.

ТУЛЕ

След като чуха обяснението на Джак за Меча, Мечо Пух и Стреч се озоваха пред значителен проблем — как да минат през тристата бронзови автомата между тях и моста.

— В такива моменти ми се иска да имах една от онези „Магхук” — каза Мечо Пух.

— При липсата на „Магхук” имам идея — отвърна Стреч. — След мен.

Двамата забързаха по спиралния път между сградите на заскрежения град.

— Какво си намислил? — помита Мечо Пух, докато се мъчеше да не изостава.

— Минаваме първо отгоре, а после отдолу — отвърна Стреч.

Планът му скоро стана ясен.

След като пробягаха известно разстояние по пътя, Стреч поведе Пух в една от древните сгради, надвиснали над централната пропаст на града.

Качиха се на плоския покрив на постройката. Там Стреч скочи на съседния покрив — тъй като сградите следваха спиралата на пътя, той беше на по-ниско ниво от първия.

И така Стреч и Мечо Пух продължиха надолу през Туле — от покрив на покрив, като прескачаха парапети и се движеха успоредно на тайната улица на града, подминавайки по този начин войската бронзови автомати, които я изпълваха.

След десетина минути тичане стигнаха до висок бастион със зъбери, надвиснал над моста. Там пътят им по покривите свърши.

Сега под тях започваше мостът — дълъг сто метра, с открития купол в средата, където Мендоса и тримата швейцарски гвардейци стояха като попаднали в капан животни.

Но мостът нямаше покрив, по който Пух и Стреч да подминат гората от бронзови фигури, събрали се на тази половина от него.

— Добре — каза Мечо Пух. — Това беше отгоре. Къде е долният път?

— Ето там. — Стреч посочи.

Мечо Пух проследи ръката му.

— О, майтапиш се.

— Това е единственият начин.

— Да, за кльощав израелец — каза Пух. — Подобни маршрути не са предвидени за тлъсти араби като мен.