Мэтью Рейли - Трите тайни града

Мей се беше ухилила като човек, решил някаква коварна главоблъсканица.

— Вгледайте се хубаво в дясната, онази между Шлема и Боздугана, до описанието на Ра, Великия планински град. Вижте малките черни линии в нея.

Йоланте и Никой се вгледаха и ги видяха.

— Проклета да съм — каза Йоланте. — Изобщо не ги бях забелязала.

— Тази линия представлява този тунел, а малките пролуки показват безопасните арки — първата беше дясната, после лявата и така нататък. Пасват идеално.

— Абсолютно си права… — каза Никой и погледна от разпечатката към аркадите около тях.

Мей грабна радиостанцията си.

— Пух, Джак. Плочата ни дава всичко, което ни е нужно да знаем за градовете. Показва безопасния път през булевардите.

И им предаде онова, което току-що бе обяснила на Никой и Йоланте.

В наводнения тунел на Атлас Джак прекъсна връзката и отвори изображението на триъгълната плоча на смартфона си. Беше благодарен, че Никой му беше дал водонепроницаем калъф за него.

Огледа екрана:

Съсредоточи се върху бялата вертикална ивица отляво на Боздугана.

Според нея дясната арка пред него беше безопасната.

Алойзиъс го изгледа.

— Тя е твоя майка. Така че минавай пръв.

— Това се казва доверие — отвърна Джак, докато спираше пред арката. Включи радиостанцията си. — Народе, минавам през първата си арка. Изчакайте.

И добави по-тихо:

— Дано си права, мамо.

С тези думи изрита с плавниците и влезе през дясната арка.

Нищо не се случи. Не се задейства капан.

Джак излезе невредим от другата страна на арката.

Въздъхна с облекчение.

— Браво, мамо. Минах.

Алойзиъс дойде при него след няколко секунди.

— По дяволите, иска ми се да можех да се доверявам на моите хора толкова, колкото ти на твоите.

Като използваха упътванията на плочата, Мечо Пух и Стреч направиха същото в Туле.

И така екипите на Джак минаха едновременно по булевардите на трите тайни града, като избираха пътя си през тройните аркади и напредваха по смъртоносните тунели.

АТЛАС

АТЛАС

Водени от плочата, Джак и Алойзиъс плуваха през потопения тунел, като всеки път избираха правилната арка.

Скоро фенерите им осветиха края на булеварда.

Смътна синя светлина, очертаваща правоъгълен вход.

Но там имаше и нещо друго.

Човекоподобни фигури — десетки, подобни на зловещи сенки в подводната мъгла — стояха на морското дъно зад входа, като частично запречваха светлината.

Джак и Алойзиъс стигнаха края на тунела и насочиха фенерите си към сумрака.

Триста безлики бронзови фигури с клюнове стояха между тях и град Атлас, изправени и мълчаливи, строени в идеални редици като войници на парад.

Изпълваха цялата площ между Джак и Алойзиъс и града, както и последните няколко метра на тунела — и не им позволяваха да излязат от него.

Приличаха на прочутата войска от теракотени воини от Сиан в Китай — мълчаливи статуи в естествен ръст, високи метър и осемдесет, абсолютно неподвижни.

Зад тях в синкавата мъгла се издигаше скална формация с формата на пясъчен часовник, покрита с кули и куполи, мостове и бойници. Кулите по горната половина на пясъчния часовник висяха зрелищно надолу.

Образуванието беше колосално, високо няколкостотин метра. По долната половина минаваше път, достигащ до мост с четвъртит купол с открити страни.

— Атлас… — промълви Джак.

Градът беше наистина великолепен.

Навремето сигурно бе изглеждал още по-внушително — извисяващ се град върху огромна скала. До деня на най-големият потоп в историята.

Отляво Джак видя нещо, което нямаше място тук.

Останки от крушение, лежащи килнати в основата на древния град.

Останки от самолет.

Беше cтapa машина от 60-те, DC-З или може би "Боинг 707". Приличаше на товарен самолет и след годините на морското дъно беше покрит с корали и раковини. Явно се беше разбил много отдавна и бе довлечен тук от течението.

Джак отново се обърна напред към невероятния потънал град. Погледът му откри малък мост в средата на долния склон.

— „На моста трябва да преминеш през сребърните му пазители…“ — каза той.