Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Мамка му! — изруга Мендоса.

Мостът беше проблемът.

Когато бяха стигнали до него, той им се беше сторил съвсем проста структура — четвъртит купол с открити страни и четири сребърни човекоподобни статуи, стоящи мълчаливо в ъглите му.

Но щом първият швейцарски гвардеец стъпи на него…

…статуите оживяха.

Стана невероятно бързо.

Четирите сребърни статуи — високи метър и осемдесет, безлики, с дълги като хищни нокти пръсти — пристъпиха напред и се оказа, че пръстите им всъщност са хладни оръжия.

Швейцарският гвардеец беше обезглавен на мига и главата и тялото му полетяха в бездната долу.

След това четирите безлики сребърни „мъже“ мълчаливо заеха местата си в ъглите на купола и отново се превърнаха в статуи.

Това бе преди няколко дни.

Оттогава бяха тук.

На различни интервали Мендоса заповядваше и на други от хората си да стъпят на моста. Верните гвардейци се подчиняваха — именно подчинението ги беше довело в тези адски дълбини.

Всеки път, когато един от тях стъпваше на моста, четирите сребърни статуи пристъпваха напред да го спрат.

Един гвардеец беше стрелял по тях. Куршумите му отскочиха от блестящата им повърхност, без да оставят дори драскотина, след което сребърните статуи го нарязаха на парчета и го хвърлиха в пропастта.

Следващият опита с ножа си. И острието не остави следа по гърлата им, а гвардеецът също полетя в бездната.

Следващият гвардеец метна граната по най-близката статуя. Тя се взриви, обгърна сребърната фигура в огън и дим… но тя изникна невредима от тях. Гвардеецът също стана на парчета.

А през цялото това време тристата бронзови автомата приближаваха — бавно и неумолимо пристъпваха по извития спускащ се път на града, на отделни зловещи стъпки, — и вече бяха съвсем близо.

Мендоса беше влязъл в Туле с двайсетима швейцарски гвардейци.

Сега му бяха останали само четирима.

Имаха предостатъчно запаси. Бяха се подготвили за четири дни, а мъртвите войници не се нуждаеха от храна и вода, така че разполагаха и с техните дажби. Преди да влезе в купола, всеки войник оставяше храната си на останалите.

Командирът на гвардейцитe се отчая.

— Ваше високопреосвещенство, моля ви…

— Казах да пратиш още един, по дяволите! — изрева Мендоса в лицето му.

Командирът се поклони и кимна на следващия гвардеец, който пое дълбоко дъх, остави бутилката си вода на земята, извади оръжието си и стъпи на моста, за да се изправи пред сигурната смърт.

ИМЕНИЕТО НА СФИНКСА

ГИБРАЛТАРСКИ ПРОТОК

1 ДЕКЕМВРИ, 13:00

Интеркомът се включи.

— Приближаващ самолет, сър — докладва глас. — Сателитните снимки показват, че е изтребител-бомбардировач Су-37. Същият, който наблюдавахме да напуска замъка Арагон. Принадлежи на ловеца на глави, който се появи там с Уест — капитан Алойзиъс Найт.

Сфинкса излезе на терасата и се загледа към самолета на Алойзиъс Найт, който приближаваше през маранята.

— Баща ти по някакъв начин се е измъкнал от Ереб — каза той на Лили. — После атакувал замъка Арагон, вероятно за да те спаси. Сега идва тук, за да влезе в Атлас. Колко непредвидено.

Внезапно от двете страни на Лили се появиха мъже и я сграбчиха грубо за ръцете.

— Хайде, момичето ми — каза Сфинкса. — Време е да те изложим на показ.

Самолетът на Алойзиъс Найт се приземи вертикално на площадката за хеликоптери на Сфинкса.

Алойзиъс и Джак слязоха предпазливо от него. Алойзиъс беше вдигнал пушките си „Ремингтън“. Джак пък стискаше Боздугана на Посейдон и пистолет.

Сфинкса ги очакваше вежливо в края на шестте стъпала на площадката. Беше невъоръжен.

— Здравейте, капитан Уест, капитан Найт — каза той.

Джак присви очи.

— Виждал съм те. В Ереб. Дойде да ме видиш, докато бях затворен там. Ти си Сфинкса.

— Наистина бях там и наистина съм Сфинкса. Трябва да кажа, че съм изключително впечатлен, че сте успели да избягате. Впечатляващ сте в много отношения, капитан Уест.

— Ти си пазителят на Атлас — каза Джак. — Трисмагът, който бди над него.

— Както ви казах в Ереб, аз съм просто скромен пазач на морски фар.

Джак се прицели в главата на Сфинкса.

— Имах няколко наистина лайняни дни, приятел. Някои от най-близките ми приятели умряха, така че не съм в настроение за остроумия. — Вдигна Боздугана. — Орландо прецака нещата за всички. Не разполагаше с цялата триъгълна плоча и когато е влязъл в първия град, е задействал защитните механизми и на другите два. Трябваше да изчака, докато има хора във всеки град, които да влязат по едно и също време. Аз пратих мои хора да оправят кашата. Тук сме, за да влезем в Атлас, да заредим Боздугана и да го отнесем при Олтара.