Спря и се замисли.
Мечо Пух, Стреч и Скай Монстър пътуваха към Туле.
Мей, Йоланте и Никой се намираха съвсем близо до Ра.
А Зоуи, Алби и Хадес бяха в Рим и се мъчеха да разберат местоположението на Олтара на космоса и характера на церемонията, която трябва да се изпълни там.
Отиването в Атлас и зареждането на Боздугана беше негова работа.
Джак се взираше в картата и хапеше устна, докато преценяваше местоположението на градовете.
— Исландия, Венецуела и Гибралтарският проток… — каза на глас той.
— За какво мислиш? — попита Алойзиъс.
— За наказанието.
— Наказание ли?
— Открихме стих за него. — Джак зареди копието на папируса Зевс и посочи одата:
ИЗПИТАНИЕТО НА ГРАДОВЕТЕ
Няма океани.
Няма облаци.
Няма реки.
Няма и дъжд.
Светът е пустош
от страдание и болка.
— Последните два стиха — каза Джак. — Светът е пустош от страдание и болка. Зоуи и приятелят ми Никой са открили същите думи изсечени в запечатана врата в Марианската падина. Но аз все още не мога да разбера какво означават.
Алойзиъс сви рамене.
— Е, доведи цялата поема към логичния и край. „Няма океани“ означава липса на водни пари, което пък означава липса на облаци. „Няма реки“ означава липса на прясна вода. А липсата на прясна вода означава липса на живот на Земята — за растенията, за животите и за хората. И бих казал, че да видиш как всяко създание на планетата умира от жажда определено може да се опише като „страдание и болка“.
Джак се взираше в нищото.
После се обърна към Алойзиъс.
— Кажи го пак.
— Да видиш как всяко създание на планетата умира от жажда…
— Не, първата част. Няма океани означава…
— „Няма океани“ означава липса на водни пари, което пък означава липса на облаци — повтори Алойзиъс. — Слънцето загрява океаните, парите им се издигат в небето и образуват облаци.
Джак отново се загледа в картата. В ума му се оформяше смътна, но ужасяваща мисъл.
— Когато бях затворен в Ереб в онази вана, Яго ми каза нещо. Каза, че Ереб е една от шестте мини на света, в която се добива сивият прах, който е основен компонент на течния камък. Долният свят бил друго такова място. Каза, че химически често бъркат сивия прах с вулканични почви като пикритния базалт. Зад онази врата в Марианската падина Никой и Зоуи открили огромен депозит на нещо като пикритен базалт. Депозит с формата на гигантски куб с десетки други фалшиви врати…
Джак добави на картата местоположенията на Ереб, Хадес и Марианската падина:
Загледа се в картата — в разположението на шестте точки по трите големи океана — Атлантическия, Индийския и Тихия — и ужасната мисъл в главата му се изясни.
— Шест огромни депозита на сив прах… — каза той. — Разпределени по планетата. Само няколко прашинки от въпросния прах превърнаха ваната ми в Ереб в камък.
— А две топчета превърнаха цялата камера в Санторини в скала — добави Алойзиъс.
Джак впери поглед в него.
— И какво ще стане, ако шестте огромни депозита попаднат в световните океани?
— Ще превърнат големи части от тях в камък — отвърна Алойзиъс.
— Океаните ще пресъхнат. И както ти каза, няма океани означава липса на водни пари, което пък означава липса на облаци и в крайна сметка на прясна вода. Господи! Това ще е наказанието на света при провал в изпитанието. Океаните ще станат на камък и всички ще умрем в болка.
Джак добави няколко разширяващи се линии към картата и глобалното наказание стана съвсем ясно:
Двамата с Алойзиъс се спогледаха разтревожено.
— Трябва да стигнем до Атлас и да завършим изпитанието — каза Джак. — Иначе целият свят ще се превърне в безжизнен камък и всичко живо ще умре.
* * *
СТРАЖЕВАТА КУЛА НА АТЛАС
ГИБРАЛТАРСКИ ПРОТОК
(ОТ СТРАНАТА НА МАРОКО)
Почти по същото време, когато Джак се досети какво предстои, Сфинкса завърши с разказа си за наказанието, което ще сполети Земята, ако Изпитанието на Трите града не бъде завършено.
Читать дальше