Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Достойна за похвала мисия, несъмнено — каза Сфинкса. — Ще бъда повече от радостен да видя как я изпълнявате от мое име.

— От твое име…? — не разбра Джак.

Сфинкса му подхвърли айфон.

Джак го улови и погледна екрана.

На него течеше видеосигнал на живо…

…който показваше картина от камера — Лили в каменна килия с метални решетки…

…и морска вода около нея, която се надигаше. В момента стигаше до коленете й.

Сфинкса погледна Джак в очите.

— Тя е в приливна килия, капитане. А по тези места приливите настъпват бързо.

— Какво искаш? — остро попита Джак.

— Да те пречупя — отвърна Сфинкса.

— Какво искаш да направя!

— Искам да занесеш оръжието в града и да го заредиш, точно както възнамеряваш. Но после искам да ми донесеш Боздугана. Само тогава ще пощадя дъщеря ти. Вземи капитан Найт със себе си — с удоволствие ще се възползвам и от неговите умения. Дори лично ще ви отведа до входа на Атлас. Часовникът цъка, капитан Уест. Приливът се надига бързо. Ще му трябва може би около час, за да напълни килията, така че наистина не бива да се бавите.

Джак преглътна с мъка.

Алойзиъс изгледа кръвнишки Сфинкса.

— Задник.

Джак стисна зъби.

— Заведи ни при входа. Веднага.

Сфинкса се усмихна и ритна големия куфар до себе си, за да го отвори.

От него падна водолазна екипировка — дихателни маски, плавници, фенери, кислородни бутилки, дори два харпуна.

— Това ще ви потрябва — каза той.

След минути Джак и Алойзиъс, водени от Сфинкса, минаха по късия мост, водещ до древния каменен фар, който се издигаше отделно от имението, и се спуснаха по спиралното стълбище.

Каменните стъпала се виеха надолу без парапет около кладенеца в средата.

Изведнъж стълбището навлезе във вода. Стъпалата продължаваха надолу под вълните.

— За съжаление град Атлас е преживял инцидент с наводняване преди време — каза Сфинкса. — Може би сте чували за него? Ще ви оставя да изпълните мисията си.

И тръгна обратно нагоре.

Останали сами, Джак и Алойзиъс се събуха и си сложиха водолазната екипировка.

Маските, които им бе дал Сфинкса, представляваха всъщност яки шлемове, които покриваха цялата глава и им позволяваха да поддържат радиовръзка. Докато слагаше своя, Джак остави сателитната слушалка в ухото си.

Затъкна Боздугана в колана с тежестите, след което погледна екрана на телефона си.

— Какво е това? — попита Алойзиъс.

— Превод на свитък, написан от Платон. В него се говори за трите града и как да се влезе в тях.

Джак го зачете на глас:

— Прилича на шибана детска игра — каза Алойзиъс. — Има ли изобщо нещо лесно при теб?

— Не — призна Джак.

Гмурна се и като си светеше с фенера "Принстън Тек", заплува право надолу през кладенеца на спиралното стълбище. Алойзиъс го последва.

Спускаха се надолу.

Надолу и надолу, покрай безброй стъпала. Лъчите на фенерите им прорязваха мрака като светлинни мечове. Ята риби се пръскаха пред тях.

Най-сетне стигнаха до края на стълбището и се озоваха пред входа на много дълъг и много стар тунел.

В началото му имаше три зловещи арки, минаващи напречно на прохода.

Алойзиъс ги погледна.

— И какво, трябва да изберем правилната ли?

— Да. Това трябва да е свещеният булевард.

Докато го казваше, ято риби мина покрай тях и през една от арките…

Проблесна нещо сребристо.

По-бързо, отколкото окото може да регистрира.

И изведнъж ятото се пръсна, оставяйки три риби да се носят в потопената арка, разрязани наполовина. От телата им струеше кръв.

— Какво беше това, по дяволите? — попита Алойзиъс.

Джак спря предпазливо в наводнения тунел.

— Арките имат заложени капани. Както пише Платон, трябва да изберем пътя си през тунела, което означава да преодолеем арките, като всеки път избираме правилната.

Зад първите три арки Джак видя и други, които продължаваха по дългия тунел.

— Може просто да пуснем нещо през всяка арка и да налучкаме онази, която не реагира — предложи Алойзиъс.