Мэтью Рейли - Трите тайни града

Стреч се усмихна мрачно.

— Стига, приятелю, можеш да го направиш.

След минута двамата се спускаха по бастиона, незабелязани от бронзовите фигури, като използваха неравната каменна повърхност, за да намерят опора.

Но когато се изравниха с моста, продължиха надолу и стигнаха до носещата решетъчна конструкция под него.

Долният път.

И тъй, увиснали от моста, високо над бездънната пропаст, държейки се само на ръце, Мечо Пух и Стреч продължиха напред, под бронзовите фигури, докато не стигнаха до купола и — за oгpoмнa изненада на кардинал Мендоса и тримата му гвардейци — се качиха на моста.

— Какво по… — ахна Мендоса.

— Трябвало е да си приготвиш домашното, кардинале — каза Стреч, пристъпи към него и грабна Меча oт ръцете му. — Сега ние трябва да ви оправяме кашата. Пух, готов ли си?

Значително по-тежкият Пух, който още се мъчеше да си поеме дъх след изморителния преход под мocтa, извади два арабски ножа oт колана си.

— По-готов от това няма накъде.

Стреч погледна четирите сребърни статуи под купола. Бяха напълно неподвижни — засега.

Стиснал Екскалибур с две ръце и с верния си приятел Мечо Пух до себе си, Стреч влезе в открития купол и сребърните статуи пристъпиха напред.

Веднага щом влезе в зашеметяващо високия купол, Стреч усети, че с меча става нещо.

Той започна леко да вибрира в ръцете му и да се затопля. Топлината се излъчваше от блестящото острие.

Първият сребрист пазител замахна с убийствени нокти към него — и те изсвистяха, разсичайки въздуха.

Стреч приклекна и заби легендарния меч право в гърдите на противника си.

Вместо да отскочи от металното тяло, както бяха направили куршумите на Мендоса, горещото острие се заби дълбоко в сребристия автомат и човекоподобното нещо замръзна за момент… и се строполи.

Но другите трима още бяха в играта и се втурнаха напред с вдигнати нокти.

В този момент се включи Мечо Пух и ножовете му проблеснаха и парираха със звън смъртоносните удари, като не позволиха на ноктите да достигнат до Стреч.

Това позволи на Стреч да се обърне и да убие втори противник — отсече му главата, — а после и трети със силен удар в гърба, докато Мечо Пух му отвличаше вниманието.

Но четирима срещу двама винаги е трудна битка и докато Мечо Пух помагаше на Стреч да се справят с третия сребърен пазител, последният замахна и удари Стреч в гърба.

— А-а-ах — извика Стреч, докато падаше към ръба на купола… и изпусна Екскалибур.

Сребърният пазител застана над него и вдигна ръка, за да нанесе последния удар… и в същия миг Мечо Пух се плъзна между краката му, грабна Меча и замахна странично, като съсече коленете му.

Сребърното нещо тупна на пода до Стреч. Но беше все още „живо“ и продължи да се опитва да го убие. Замахваше към Стреч, като го пропускаше на сантиметри, докато Мечо Пух не го изрита в гърба и не го запрати през ръба на мocтa в бездната.

И изведнъж всичко приключи.

Двамата приятели лежаха под купола на високия каменен мост — Стреч окървавен, Мечо Пух сграбчил Екскалибур.

Кардинал Мендоса ги зяпаше шокиран.

— Стреч — каза Мечо Пух. — Добре ли си?

Стреч изстена мъчително.

— Аз… добре съм. Върви. Трябва да занесеш меча до хранилището.

Мечо Пух скочи на крака.

— Ти! — извика той на Мендоса. — Тъй като спасихме безполезния ти живот, помогни на приятеля ми! Пренеси го през моста и се погрижи за раната му, докато аз заредя меча в хранилището.

Онемелият Мендоса кимна.

Мечо Пух забърза по моста и по стръмната стълба, изсечена в отсрещната стена. Тя го отведе до малък корниз, където зееше каменен отвор — входът към хранилището в сърцето на тайния град Туле.

РА

— Второто ослепява, второто ослепява — повтаряше задъхано Йоланте, докато двамата с Никой се изкачваха над изгубения град Ра.

След като Джак им беше казал, че оръжията ще помогнат за преодоляването на пазителите, на Йоланте й беше просветнало.

— Знам как Шлемът ги ослепява — каза тя. — Трябва да стигнем до онзи мост.

Но за да стигнат до моста в сърцето на Ра, трябваше да заобиколят тристата бронзови войника, изпълващи единствената улица от злато, която вървеше на зигзаг нагоре през града.

Направиха го, като се катереха по пълзящите растения, които се бяха увили по каменните подпори покрай пътя, и после прескачаха през златните покриви на всяко ниво.

Маршрутът им беше опасен и изискваше атлетични способности, каквито липсваха на Мей. Тя остана да ги чака в началото на града.