Джон Коннолли - Жената от леса

- Можете да останете още малко, ако искате - каза Уайт, като сложи дясната си ръка на гърдите му.

Парите явно бяха раздвижили соковете ѝ. Гилър смътно се почуди защо не е омъжена. Беше достатъчно привлекателна, за да впримчи някой глупак, стига да не я гледа твърде много в очите, за да не види остатъците от душата ѝ.

- Благодаря, но трябва да тръгвам.

Тя не прие отказа лично. Банкнотите, които топлеха джобовете ѝ, вероятно облекчаваха болката.

- Някой друг път тогава. Може би когато ми донесеш останалите пари.

- Може би.

Но не мислеше така. Ако Даниел Уийвър наистина се окажеше изчезналото дете, щеше да се наложи да сподели източника си с Куейл и Морс. Отвличането - а той беше сигурен, че точно това възнамеряват да сторят - не беше нещо, което можеше да мине незабелязано. Когато това станеше, нищо чудно Кони Уайт да решеше, че може да спечели от информацията, с която разполагаше, а това изобщо не устройваше двамата англичани. Нито пък Гилър. Надяваше се Уайт бързо да похарчи парите си.

Размишленията за съдбата на Уайт обаче го накараха да се замисли и за своята. Ако Куейл и Морс бяха готови да запушат устата на Уайт, каква щеше да бъде неговата участ? Още една причина да събере колкото може повече пари в брой и да държи куфара си готов - за всеки случай.

Уайт отвори вратата и излезе първа, за да хване кучето. Трябваше да предупреди Морс за него. Съмняваше се, че Куейл ще дойде лично.

- До скоро - каза Уайт, докато кучето ръмжеше, но Гилър не отговори.

Вървеше мълчаливо към колата си, а дъждът отмиваше следите му.

Гарисън Прайър имаше лош ден, но той имаше лоши дни, откакто някои загрижени граждани на Мейн си бяха наумили да възложат някому убийството на частния детектив Чарли Паркър. Резултатът беше не само анихилация на въпросните граждани и разрушаване на половината им град в съчетание с оцеляването на самия Паркър, но и отприщването на още по-яростна буря на възмездието от страна на съюзниците на Паркър - или по-точно, използването на нападението от някои във ФБР като оправдание да притиснат Бакерите.

„Прайър Инвестмънтс“, един от основните инструменти на Бакерите в търсенето на Погребания бог, веднага се оказа под прицела на Отдела за икономически престъпления на ФБР, а щом компанията беше на прицел, значи на прицел беше и самият Гарисън Прайър. Вследствие на това Прайър в момента беше заподозрян по редица престъпления, сред които фалшифициране на финансова информация, късни борсови сделки, машинации с осигуровки, измами и конспирация. Поне част от обвиненията бяха в най-добрия случай пресилени, но не можеше да се изправи в съда и да ги нарече „глупости“. Скандалът го беше принудил временно да се оттегли от президентския пост на собствената си компания, но се погрижи преди това бордът да излезе със становище, изразяващо доверието на членовете му. Е, наложи се сам да го напише и да им напомни, че неговите проблеми са и техни, и той не просто моли, а изисква подкрепата им, за да ги принуди да го подпишат.

За облекчение на Прайър и изненада на адвокатите му ФБР го остави да се пържи няколко месеца, в които редовно се наслаждаваше на компанията му под формата на разпити, но го бяха оставили на свобода с минимална гаранция и до момента с нищо не показваха, че възнамеряват да повдигнат официални обвинения. Паспортът му беше конфискуван и имаше съдебна забрана да напуска Масачузетс без предизвестие, но това бяха единствените ограничения. Вярно, че от офисите му изнесоха цели камиони с документи и компютри, но щеше да се наложи много агенти да прекарат много часове над тях, докато открият и най-дребните нарушения, при това типични за финансовия бизнес и незаслужаващи нищо повече от размахване на пръст и незначителна глоба. Затова и Прайър се чудеше дали цялата тази работа не е била само пускане на стръв с надеждата, че Прайър ще се хване и ще се опита да сключи сделка, като започне да изрежда имена, за да избегне процеса.

През последните седмици обаче до Прайър започнаха да достигат обезпокоителни слухове. Говореше се, че снася информация на агенти във ФБР и ги насочва към определени личности, от които федералните биха могли да се заинтересуват. Прайър отрече, но последваха арести, които сякаш опровергаваха думите му. По съвет на собствените си адвокати бордът преустанови всякакви контакти с него, както и достъпа му до системите и архивите на компанията. Още по-тревожното беше, че Бакерите напълно го изолираха, скоро последвани от по-голямата финансова общност. Изведнъж Гарисън Прайър се оказа без приятели. Вече не можеше да си резервира маса в любимите си ресторанти, а членството му в три клуба беше анулирано.