Джон Коннолли - Жената от леса

Сервитьорката се приближи до масата. Паркър си поръча кафе.

- Продължавам да не го разбирам: кафе с вино - каза Луис.

- Светьт е пълен с болка, а ти се захващаш със стари битки.

- Никакви битки, просто отбелязах. Кога заминаваш за Индиана?

- Утре следобед.

- Мислиш ли, че Лейла Патън още ще е там?

- Ако е обикновен човек. Обикновените хора рядко бягат толкова бързо. А и Портланд изглежда достатъчно далеч от Кадилак. Вероятно се чуди дали ще продължа да я тормозя по телефона, а не дали ще се появя на прага ѝ.

- Искаш ли компания? Никога не съм ходил в Индиана.

- Мислех, че си ходил почти навсякъде.

- Почти навсякъде, освен в Индиана.

- Странна работа, напоследък все това чувам.

Кафето дойде. Паркър предпочете да не обръща внимание на болезненото изражение на Луис.

- При други обстоятелства бих приел - продължи Паркър, - но сега ще те помоля за услуга. Мокси Кастин се опитва да се срещне с човека, заровил Карис, и вярвам, че ще го убеди. Но ако някой търси детето на Карис, двамата с момчето може да се окажат в опасност.

- Предай на Мокси, че съм насреща, ако има нужда от мен.

- Благодаря ти.

- А какво стана с най-северния конфедерат в страната?

- Били ли? Според Мокси си е взел нова таратайка.

- Със същата украса ли?

- Засега не.

- Би било чудесно, ако е извлякъл поука от преживяното.

- Чудесно, но малко вероятно.

Луис взе сметката. Паркър му благодари.

- Не на мен, на Мокси. Ще му пратя сметката за разходите си.

- О, как ще се зарадва да те види.

Не беше разумно Куейл да се задържа дълго в Доувър-Фокскрофт, така че Гилър му намери база, от която да работи -ваканционно бунгало в Пискатакуа, близо до Абът, собственост на един наркоман от Хилтън Хед в Южна Каролина, който не задаваше въпроси, стига да изкараше малко лесни пари. Адвокатът намираше за разумно да не се отдалечава от мястото, на което беше открито тялото на Карис Ламб. Той продължаваше да смята, че ако бебето ѝ е оцеляло, то е някъде в района.

Куейл беше сам в бунгалото, защото Морс беше заета с поетия ангажимент за Бакерите. Трябваше да се върне на следващия ден, след като изпълни задачата. Междувременно Гилър вярваше, че се приближава до детето. При последния им разговор по телефона в гласа му личеше известна възбуда. Каза, че е напипал евентуална следа, но са нужни пари в брой. Колко? Пет хиляди долара. Морс му ги остави по пътя си на юг, а видът ѝ бе достатъчно предупреждение, че в замяна очаква резултати.

А колко близо беше Паркър? Ако и той търсеше детето на Карис Ламб, явно следваше пътища, различни от тези на Гилър, защото последният увери Куейл, че частният детектив все още не е потърсил хората, с които е разговарял той.

Гилър беше споменал интересна подробност за Паркър. Давамата с чернокож мъж на име Луис, негова сянка и стрелец, били заподозрени в палеж на пикап в Портланд. Нямало доказателства, така че било малко вероятно да бъдат предприети действия срещу тях, дори полицията в Портланд да имала желание да ги задържи, което според Гилър по принцип било спорно. Собственикът на взривения автомобил обаче -някой си Уилям Стоунхърст, известен повече като Били Оушън, бил твърдо решен да издири виновниците. Според Гилър Били Оушън бил джингоист [27] Джингоизъм - национализъм, продкрепящ агресивната външна политика. -Бел. прев. и откровен глупак. Тези черти на характера поотделно даваха известни възможности за манипулация, но взети заедно, можеха да бъдат изключително полезни. Куейл нямаше желание да ядоса Бакерите, като действа открито срещу Паркър, но това не му пречеше да използва посредник. Щом Морс се върнеше от Бостън, двамата щяха да си поговорят с господин Оушън.

От единия ъгъл, където не достигаше светлина, го гледаше Бледото дете, без да премигва, стаило тайните си дълбоко в празното си сърце.

Айвън Гилър постепенно откриваше ако не колко нежелателно, то поне колко трудно е да се служи на двама господари едновременно.

Формално погледнато, той беше поел ангажимент да помага на англичанина Куейл да открие дете, което се отглеждаше в семейство без роднинска връзка с рождената му майка. Но посредникът го беше предупредил, че от търсенето се интересуват и други важни особи, така че всяко откритие трябва първо да се свежда до тяхното знание, преди да бъде предадено на Куейл.

Това не беше нещо необичайно за работата на Гилър, особено когато ставаше дума за редовни клиенти. Ситуацията обаче се усложни, когато жената на име Морс го дръпна настрани и ясно го инструктира да говори за детето единствено с нея и Куейл. Сякаш двамата бяха наясно с дадените му указания или просто приемаха по презумпция, че е двоен агент, което явно беше благоразумно от тяхна страна. За съжаление, това не намаляваше безпокойството му относно собствената му сигурност, когато Морс и Куейл напуснеха тези брегове и той останеше сам с гнева на недоволните клиенти.